Адрес: Велико Търново, ул. "Климент Охридски" (близо до крепостта Царевец)
Тази църква е най-известният средновековен български паметник във Велико Търново. Построена е и е стенописана от българския владетел Иван Асен II в чест на голямата победа на българите при Клокотница над войските на епирския деспот кир Теодор Комнин на 22 март 1230 г. През XIII-XIV в. църквата „Св. Четиридесет мъченици“ е била главна църква на манастира „Великата лавра“, който се намирал в подножието на Царевец на левия бряг на Янтра. Била е още царска църква по време на Иван Асен II. Състои се от две части – продълговата базилика с шест колони, поставени в два реда, три полукръгли апсиди и един тесен притвор от запад, и от една пристройка, построена по-късно към западната и страна.
В годините на османското господство, вероятно до първата половина на XVIII в., църквата се запазва като християнска. С превръщането й в джамия стенописите, иконите и иконостасът са унищожени. През 1853 г. претърпява промени и самата постройка. Достигналата до наши дни живопис е от северната половина на западната страна на притвора. От запазените стенописи интерес представлява „Св. Елисавета Млекопитателница с младенеца Йоан“ (над входа) и „Св. Анна Млекопитателница“ (над входа от притвора в църквата), Върху останалото пространство на западната стена са представени отделни композиции – картинен календар в четири реда за месеците май, август, ноември.
В църквата „Св. Четиридесет мъченици“ се намират едни от най-значителните писмени паметници – Омуртаговата, Асеновата и Граничната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум. Системните археологически проучвания започват през 1969 г. Извънредно голям интерес предизвиква откритото през октомври 1972 г. Калояново погребение. То е на мъж, висок около 1,9 м, в богато войнско облекло, украсено със сложна шевица с вплетена златна сърма и бисери, на ръката със запазен масивен златен пръстен печат, тежащ 61,1 г, на който има хералдично изображение на барс и надпис в негатив: „Калоянов пръстен“. Със същия хералдичен знак през 1981 г. бе открит и печат – неопровержимо доказателство за гербовия знак на българите при Асеновци.