Работно време:
8:00 - 19:00 (април-октомври)
9:00 - 17:00 (ноември-март)
Влизането на посетители се преустановява 45 мин. преди края на работното време.
адрес: Велико Търново
Как се стига до тук: автобуси 20,40,50,110
В продължение на повече от две столетия Търновград е столица на Второто българско царство (края на XII – XIV в.). Той е центърът, в който се решават най-важните политически, религиозни, административни и културни въпроси в живота на средновековната държава. Съвременниците не пестят епитетите си наричайки го “Богоспасний Търновград”, “Великият Търнов”, “Царица на градовете” “…втори на думи и дела след Цариград”, славата му се носела в далечни земи, достигайки чак до “Северния океан”.
Градът Търново територията на която е населявана от дълбока древност, се превръща в столичен център след възстановяването на българската държава през 1186 г. За избора му благоприятстват стратегическото местоположение, общирната за застрояване площ и обстоятелството, че в края на XII в. той е един от най-укрепените градове. Всичко това дава добри възможности за развитието му като голям и многолюден градски център.
Столицата се разпростира върху укрепените с мощни крепостни стени хълмове Царевец, Трапезица, Момина крепост, склоновете към естествената водна преграда р. Янтра и надзаливните и тераси.
Господстващото положение на хълма Царевец и естествената му непристъпност са предопределили избора тук да бъде центърът на върховно управление на държавата. Сложна укрепителната система е осигурявала безопасността на живеещите в крепостта. Главният вход към вътрешността е от запад. Защитен е от четири последователно разположени порти и кули над тях. Пред първата порта е имало подвижен дървен мост. В близост до най-вътрешната порта са разположени казармените постройки на охраната.
Доминиращо място в крепостта заемат дворцовия и патриаршеския комплекс. В Двореца на българските царе живеят средновековните владетели и техните приближени, които чертаят и осъществяват цялостната политика на държавата. Той е най-внушителния и монументален ансъмбъл в столицата, разположен на площ от 2872 кв.м. През периода XII – XIV в. претърпява няколко преустройства. Защитен е от всички страни с мощна крепостна стена и кули. Във вътрешността му са разположени сгради с богато украсени фасади. Тронната палата и личните покои на владетеля са били с великолепен интериор. В Двореца са се намирали канцелариите на царската администрация, както и редица сгради с хранително, хигиенно и стопанско предназначение. В дворцована църква са били положени мощите на най-почитаната от българите светица – св. Петка Търновска. В този храм са погребани някои от българските владетели управлявали през XIV в.
От Патриаршията – “майката на всички български църкви” се осъществява администрирането и управлението на църковния живот. Ограденият с крепостна стена и кули патриашески комплекс заема площ от 2413 кв. м. В него са се намирали библиотеката, скрипоторият, жилищните и служебни помещения на патриарха, килиите на монасите. Патриаршеския храм “Възнесение-Господне” с кула-камбанария е разположен в средта на вътрешния двор. В него се пазели мощите на св. Михаил воин и на канонизираните за светци български патриарси Йоаким I, Макарий и Йоаким III.
Останалата част от крепостта е плътно застроена. При археологически разкопки са разкрити основите на 470 жилищни постройки, архитектурен комплекс обитаван от високопоставен български аристократ, страноприемница. През столичния период в крепостта са функционирали 23 храма и 4 градски манастира. Техните фасади са били изпълнени в типичния за епохата живописен стил, а вътрешноста им е били покрита с великолепни фрески.
В днешно време може да бъде видян напълно реставрираният патриаршески храм “Възнесение Господне”. Стенописите във вътрешността му са дело на художника Теофан Сокеров. В мащабни композиции са представени личности и най-важните моменти от средновековната ни история.