Археолог от РИМ - Велико Търново проучва района на Лозенград
Археологът от Регионален исторически музей - Велико Търново Недко Еленски ще проучва района на турския град Къркларели (Лозенград) в състава на българо-турска археологическа експедиция. Проучванията, финансирани по европейски проект, стартират от 16 септември и ще се ръководят от родения в град Горна Оряховица професор Васил Николов.
От април до юни Недко Еленски, който е специалист по неолит, участваше в спасителните разкопки около ГКП Капитан Андреево. В района, където ще минава последния участък на автомагистрала „Марица“ бе открито праисторическо светилище от V хилядолетие преди Христа, което няма аналог в Югоизточна Европа. Обектът е разположен от двете страни на граничната бразда и се предвижда в следващите сезони разкопките да се разширят на турска територия. Спасителните разкопки бяха ръководени от екип начело с проф. Николов от Националния археологически институт с музей към БАН.
Европейската част на Турция бе доскоро затворена военна зона и е почти непроучвана археологически. Заради трудния терен и разделянето в две държави малко изследван е и целият район на Странджа планина.
Резултатите от стартиралите съвместни българо-турски проучвания ще бъдат публикувани в специализирано издание. Очаква се разкриването на нови археологически обекти край границата да насърчи развитието на културния туризъм в района.
От април до юни Недко Еленски, който е специалист по неолит, участваше в спасителните разкопки около ГКП Капитан Андреево. В района, където ще минава последния участък на автомагистрала „Марица“ бе открито праисторическо светилище от V хилядолетие преди Христа, което няма аналог в Югоизточна Европа. Обектът е разположен от двете страни на граничната бразда и се предвижда в следващите сезони разкопките да се разширят на турска територия. Спасителните разкопки бяха ръководени от екип начело с проф. Николов от Националния археологически институт с музей към БАН.
Европейската част на Турция бе доскоро затворена военна зона и е почти непроучвана археологически. Заради трудния терен и разделянето в две държави малко изследван е и целият район на Странджа планина.
Резултатите от стартиралите съвместни българо-турски проучвания ще бъдат публикувани в специализирано издание. Очаква се разкриването на нови археологически обекти край границата да насърчи развитието на културния туризъм в района.