Празнично обръщение на кмета на Община Велико Търново Даниел Панов
Скъпи сънародници,
Слава, гордост, чест, достойнство – българска и търновска!
Тези чувства, които всеки от нас изпитва, днес – на 22 септември, са много силни и не могат да бъдат описани с думи. Те трябва просто да се изживеят.
Има защо! И винаги ще е така, докато има българи по нашата земя!
Преди 111 години българският народ променя Европа и прави Великите сили безмълвни. И това се случва не къде да е, а във вечната българска духовна столица – Търново!
Княз Фердинанд и министър-председателят Александър Малинов слизат на една малка гара в подножието на Славния град Трапезица, за да се отправят първо към храма на българщината – църквата „Свети Четиридесет мъченици“, а оттам да достигнат до сърцето на славния Царевград Търнов – крепостта Царевец.
За да обявят това, което всички българи в зората на миналия век усещат – Независимостта на България!
Нашите предци смело, силно, решително и гордо изричат на висок глас, че сами ще ръководят своята държава – и във вътрешните дела, и във външната политика, че не ще търпят и позволят чужда воля и интереси да определят тяхното бъдеще.
Храбрите българи доказват, че от свободата по-висше благо няма. Така бе на Шипка, когато бе нанесен решителният български удар срещу петвековната тирания. Така бе на 6 септември 1885 година, когато предците ни от двете страни на Балкана заявиха, че живеят в една съединена държава . Така е и в годините след Независимостта – на Каймак-Чалан и във войните за национално обединение.
Независимостта дава завършеност на изградената за кратко време българска държавност след Освобождението. Търново – най-българският по своя дух град, става символ на това велико общобългарско достижение. И това не е плод на случайност или произвол. Царят, правителството и народът гордо казват на целия свят, че България е онази същата държава, която славните Асеневци издигнаха като имперска сила, която Самуил смело бранеше от ромеите, която Борис Покръстител, Симеон Велики и Петър превърнаха в люлка на славянската и православна цивилизация, която Кубрат и Аспарух създадоха.
За тази България – свободна, обединена и независима, силна и равноправна на останалите европейски народи, мечтаеха Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Любен Каравелов, апостолите от Априлското въстание, поколения възрожденци и духовници.
Независимостта успява, защото нашите предци са имали най-важното – свобода в мислите и делата си. Те смело следват своите идеали, най-големият от които е България. Благото на нашия народ и на Отечеството е над личните интереси, над партийните страсти, над всичко.
Затова преди 111 години камбаните в Търновград бият празнично, хората се прегръщат щастливи по улиците. Всеки един човек – от ученика до генерала и министъра, е убеден, че България е независима, че свободата е най-ценният идеал.
И това са най-важните уроци, на които Независимостта ни учи!
Днес живеем в свободна и равноправна държава, неподчинена на чужди интереси, както бе близо половин век.
Пред нас са заветите на дедите ни, мъдростта от миналото. Предците ни показаха, че разбирателството и обединението от общобългарски каузи дават изключителна сила. Независимостта успява, защото царят и правителството действат в синхрон с целокупния български народ.
Уроците от историята, родолюбието, свободата духом и вярата – това са тези здравини, която са ни нужни, за да вървим напред. И ако отворим сърцето и съзнанието си, ще усетим, че ги имаме, че те са пред нас. Тогава нито фалшивите новини, нито негативните политически послания ще будят интерес сред хората.
Нека бъдем искрени родолюбци, каквито бяха предците ни. Те успяха, за да ни има нас днес. Нека бъдем достойни техни наследници и бъдещето на нашите деца бъде каузата, която ни обединява.
Дълбок поклон пред българските герои!
Честит празник!
Честит Ден на Българската Независимост!
Да живее България!