Купи и медали на щангиста Румен Русев постъпиха във фонда на Регионален исторически музей - Велико Търново
За Румен Русев от книгата „Спортната слава на Велико Търново“ на Ангел Ганцаров:
Той е роден на 4 ноември 1949г. във Велико Търново. С вдигане на тежести започва да се занимава още като ученик в 7 клас в школата на Дружество „Етър" под ръководството на треньора Александър Бачийски. Когато наближава времето да влиза в задължителната по онова време казарма, той кандидатства и е приет в школата на ЦСКА. Двете години задължителна военна служба отбива в спортната рота на „армейците" и се състезава за този клуб. Там става за първи път Републикански шампион за юноши в категория до 67.5 килограма и е поканен в юношеския национален отбор. След уволнението си през 1970 г. се връща във Велико Търново и продължава кариерата си като състезател на „Етър". Тогава го вземат в мъжкия национален отбор, а две години по-късно поставя Световен рекорд в своята категория. Това става в Унгария на състезанията за „Дунавската купа" – едно от най-престижните състезания па вдигане на тежести по онова време. Това става причина той да намери място в състава на България за Олимпийските игри в Мюнхен през 1972г.
Възхода на Румен Русев по международните подиуми продължава и през следващите години. На Европейското първенство в Испания през 1973г. той става вицешампион на континента, а през следващата печели и бронзов медал в по-горната категория до 82 килограма, също от Европейското първенство в италианския град Верона. Но годината 1974г. ще остане най-силната в неговата кариера, защото на Световното първенство в столицата на Филипините Манила, Румен Русев става Световен шампион в дисциплината „изхвърляне" и сребърен медалист в двубоя.
През 1975г. на Световното първенство в Куба Румен Русев получава нелепа, но сериозна контузия. Дори намесата на два пъти на един от най-доказаните специалисти по онова време д-р Шойлев не успява да му помогне и той прекратява активната си състезателна дейност едва 25-годишен. Но въпреки това остава в любимия си спорт като Международен съдия в продължение на 10 години /1975-1985г./ и преподавател в Спортното училище „Георги С. Раковски" – Велико Търново.
След това, като много българи по онова време, отива на работа в бившата съветска република Коми за по-добро заплащане. И след завръщането си от там започва „ходенете му по мъките". Спортните шефове по онова време във Велико Търново му отказват каквато и да е работа, свързана с любимия му спорт. И той започва да си изхранва прехраната с какво ли не – нощен пазач, строителен работник , защото мизерната пенсия от 140 лева /до миналата година, а след „крупното" увеличение сега е цели 200 лева!/, не стига доникъде.