Община Велико Търново

Г-н Панов, Вие оглавявате инициативния комитет, който предлага 16 април – Денят на Търновската конституция, да стане официален празник. Как се роди тази идея и защо я подкрепяте?

Идеята се роди преди няколко месеца, по време на работна среща с общественици – историци и юристи от Велико Търново, чийто авторитет е признат в цяла България. Това, което ни обедини още тогава, бе да отдадем дължимата почит към строителите на съвременната българска държава – първите законотворци. Изработването и приемането на Търновската конституция има огромно значение за изграждането на българската държавност след Освобождението. Събитията от периода февруари – април 1879 година, обаче сякаш остават встрани, съпоставени с други бележити дати от новата и най-новата ни история, а не бива да е така.

Конституцията далеч надхвърля рамките на един нормативен акт, създаващ права и задължения. Тя чертае пътя пред нашата държава и народ, развитието на нашето общество, посочва европейския и демократичен път. В края на XIX век България е сред държавите с най-ярко изразен демократичен характер, със законодателство, гарантиращо основните човешки права и задължения. И център на целия този процес е вечната по думите на нашите възрожденци българска столица – Търново.

Затова се заехме с организацията на честването, което да обхване цяла България и кулминацията  да бъде във Велико Търново. Използвам случая и да благодаря специално на председателя на 44-о Народно събрание Цвета Караянчева, която прие присърце каузата и лично се ангажира с нея.

Така се роди предложението 16 април – Денят на Търновската конституция, да бъде обявен за официален празник. Дължим го на нашите предци – първите законотворци. Търновската конституция е явление в цяла Европа,  тя е българско достижение. Намирам за напълно резонно да почетем хората, които, водени от истинско родолюбие, са я изработили. Историческата памет за толкова значимо държавническо събитие трябва да пребъде. Чухме и твърдения, че сме имали достатъчно празници, но това е несериозно и най-малкото – неуважително спрямо нашите предци, делото им, спрямо нас като народ. 

Приемането на Търновската конституция несъмнено е акт, който слага начало на държавността в България. Има ли, според вас, това паметно събитие своето достойно място в родната история и по-конкретно в историята на Велико Търново? Знаят ли нашите съвременници и съграждани достатъчно за събитията около 16 април 1879 година?

Почитането на Деня на Търновската конституция със специален празничен ден ще насочи общественото внимание към делата на нашите предци в Учредителното събрание, към събитията, случили се през тези два месеца на 1879 година в Търново. Изработването на първия основен закон на България безспорно има своето достойно място в историята на Велико Търново, в културния ни календар. Но както казах, Търновската конституция е достижение на целия български народ, с нея се ражда държавността ни след Освобождението. И това трябва да се знае от всички наши сънародници. В десетки страни по света датите на приемане на техните конституции дори са национални празници.

Нека си представим, че 16 април е официален български празник. Нека си представим как в градовете и населените места Денят на Търновската конституция е отбелязван с разнообразни по своя характер събития - открити уроци в училищата, с изложби, научни конференции, исторически възстановки, представяния на книги. Ето един лесен начин да провокираме интереса на хората към това паметно събитие и да събудим любопитството им към българското минало.

Велико Търново ще е център на националните чествания по случай 140-ата годишнина от приемането на Търновската конституция. Кои ще са акцентите на тържествата на 15 и 16 април? Ще съумеем ли да пренесем в наши дни онова въодушевление и усещане за празник, които са владеели старата столица през април преди 140 години?

Вярвам, че ще успеем и наистина духът на Търновската конституция, гордостта, че сме българи, ще бъдат усетени много силно.

Велико Търново ще бъде център на кулминацията на честванията, чието начало бе поставено още преди два месеца. Както преди 140 години, този специален ден ще започне с молитва към Бога. След молебена нашите съвременни законотворци, също като своите предци, ще заседават в сградата на Учредителното събрание. Тържествената сесия на 44-о Народно събрание на 16 април ще завърши с празнично обръщение към българския народ, което председателят на Парламента Цвета Караянчева ще произнесе. Като на празник, ще се включим в голямо общоградско шествие от музей „Възраждане и Учредително събрание“ до паметника „Майка България“. Специално за великотърновци и гостите на града представителната част на Националната гвардейска част ще изпълни спектакъла „Искри“. Вечерта на 16 април пред Царевец ще има тържествена заря – проверка, а подарък за всички наши съграждани и гости ще е прожекция на аудиовизуалния спектакъл „Царевград Търнов – звук и светлина“. Открит урок за ученици от всички училища ще се състои в читалище „Надежда - 1869“, което навършва 150 години. Нещо повече – в часа, в който заседава Народното събрание, във всички български училища ще се проведат такива открити уроци, посветени на Търновската конституция.

Ден по-рано - на 15 април. Великотърновският университет ще е домакин на голяма научна конференция за Търновската конституция, следобед в залата на Учредителното събрание ще е първото по рода си изнесено, при това – открито заседание на Конституционния съд. Вечерта в ДКС „Васил Левски“ Нешка Робева и ансамбъл „Българе“ ще зарадват търновци и гости с популярния спектакъл „Осмото чудо“.

Инициативният комитет внася и предложение Велико Търново да получи статут на историческа и духовна столица на България. Великотърновският общински съвет единодушно одобри това предложение. Какво ще допринесе този статут за старата столица и защо градът заслужава подобно признание?

Велико Търново е неразривно свързан с историята на нашите земи. В най-славния си период столицата на Второто българско царство - Търновград. е сравнявана по своето величие с Рим и Константинопол. Градът е мощен фактор в културните процеси в цяла православна Европа, а Търновската патриаршия е най-голямото достижение в църковната ни история като народ.

В духовните представи на българите седем века Търново е единствената възможна българска столица. Както казват историците, в съзнанието и творчеството на интелигенцията на нашата нация през ХVІІІ–ХІХ в., Търново е символ на свободата, жадувана пет столетия. 

След Освобождението, най-важните актове на новата българска държава отново са свързани с Търново – приемането на първата Конституция, манифестът на княз Александър Батенберг за Съединението на Княжество България с Източна Румелия, обявяването на българската Независимост от цар Фердинанд.

Велико Търново олицетворява духа на България, нейните дълбоки корени и пътя й към бъдещето. Затова предложихме официалното признаване на града за историческа и духовна столица на България. Този статут ще затвърди престижа, който Велико Търново има, ще увеличи още повече туристическия интерес. Разбира се, статутът следва да бъде свързан с конкретни, функции, отговорности и цели – например, за опазването на паметниците на културата и недвижимото културно наследство.

Вярвам, че е дошъл моментът това признание да бъде потвърдено официално от най-високата държавническа трибуна – тази на Народното събрание на Република България. Това ще бъде доказателство, че сме родолюбци, че сме достойни наследници на нашите славни герои от миналото.

В поредица от интервюта, експозиции и мнения, ви представяме членовете на инициативния комитет, тяхната мотивация, убеждения и цели за осъществяване на каузата, която ги обединява.