Община Велико Търново

- Госпожо Димитрова, инициативен комитет от видни великотърновци внася предложение 16 април – Денят на Търновската конституция, да стане официален празник. Какво е Вашето становище по този въпрос?

- Доколко 16 април 1879 година е дата, съизмерима с други значими дати в нашата нова история, а именно 3 март, 6 септември, 22септември, би могло да се води дебат. Според мен решение в тази насока може да бъде взето  и с един бъдещ референдум.

- Запознати ли сме ние, съвременните българи, с ролята и значението на Търновската конституция?

- Първото съприкосновение на българина с ролята и значението на Търновската конституция е още в училище, в уроците по история на България. Смятам, че една голяма част от обществото е  наясно с това какво представлява Търновската конституция за нашата държава. Най-ценното в нея са текстовете, уреждащи гражданските свободи. В тези текстове са вложени най-добрите постижения на европейската политическа мисъл, превърнали са се в универсални принципи, които не са загубили своето значение и до днес

Търновската конституция е постижение за цялото ни общество през 1879 година. Чрез нея са утвърдени модерни икономически и обществени отношения и се полагат основите на парламентарно-демократичната система в обществено- политическото устройство на българската държава след отхвърлянето на османското господство

Чрез Търновската конституция се осигуряват широки граждански и политически права на народа, в резултат на което България се превръща в модерна конституционна държава.

Търновската конституция има значението и на програмен документ за всестранна трансформация  на едно общество, изкуствено задържано в своето икономическо и социално развитие. Тя създава от руините на теократичната Османска империя една млада, нова държава, основана на принципите на икономически либерализъм, на неприкосновеност на частната собственост, на националния суверенитет, на приоритета на общодържавните над частните интереси. Търновската конституция прокламира в държавно-политическото устройство разделението на властите и създава нашата държава като конституционна монархия с широки правомощия на княза.

- Има ли моменти около приемането на Търновската конституция, от поведението на учредителите и заседанията на Учредителното събрание, които особено са ви впечатлили?

- Не мога да посоча конкретен момент от заседанията на Учредителното събрание, не защото няма такъв, а защото не са един или два. Всъщност, онова което ме вдъхновява и предизвиква чувство на гордост и вяра в бъдещето на страната ни, е онзи стремеж на нашите първи законотворци да създадат основен закон, конституция, която да отговора на модерните тогава, а и сега демократични идеи. Вдъхновява ме тяхната цел да положат стабилни основи за бъдещата държава, като същевременно изхождат от спецификите на българския народ и младата българска нация.

Същественото за мен е, че тогава народните представители от Учредителното събрание не са се задоволили само с идеята  да приемат предварително предложения проект за Органически устав на временното руско управление. Напротив, след като комисия, създадена от десетина – единадесет депутати, е прегледала предложения от временното руско управление проект за Органически устав (Конституция), тя е дала своето становище и общото решение е било да бъде подложено на гласуване всеки един от текстовете на бъдещата конституция. Така са се разразили бурни дебати в Учредителното събрание, които представляват голям интерес и за съвременното ни общество и са достойни уроци за нашите сегашни политици и бъдещи законотворци.

- В навечерието сме на Деня на юриста. Какво бихте пожелала на вашите колеги за професионалния им празник?

- Желая на всички колеги - съдии, юристи, прокурори, адвокати, следователи, да бъдат живи  и здрави, да упражняват своите професии с чувство за отговорност и достойнство. Да бъдат преди всичко хора с вяра в доброто, справедливостта и правото. Пожелавам им също така да не забравят заветите на нашите първи законотворци.