Великотърновският митрополит Григорий: Още от 1235 година Търново е духовна столица не само на България
16 април – Денят на Търновската конституция, да бъде обявен за официален празник в България, а Велико Търново да получи статут на историческа и духовна столица на страната ни. Около тази кауза се обединиха видни великотърновски общественици, които за целта сформираха Инициативен комитет. Предложението ще бъде гласувано в Народното събрание.
Идеята се ражда във връзка с мащабните чествания и богата програма, посветени на 140-ата годишнина от приемането на Търновската конституция, чиито център ще бъде Велико Търново. Кулминацията на събитията ще бъде на 16 април, когато в старата българска столица ще заседава тържествено 44-ото Народно събрание на Рупублика България.
В поредица от интервюта, експозиции и мнения, ви представяме членовете на инициативния комитет, тяхната мотивация, убеждения и цели за осъществяване на каузата, която ги обединява.
Обявяването на 16 април – Деня на Търновската конституция, за национален празник, ще издигне на нов пиедестал правовото мислене в страната ни
- Ваше Високопреосвещенство, приемането на Търновската конституция е безспорно един от най-важните актове за утвърждаване на държавността в България. Каква е ролята на духовенството в него и какво е значението й за българското православие?
- Търновската конституция е важна крачка в историята ни и доказателство за това е нестихващият интерес на историци, изследователи и на обществото към нея 140 години след приемането й. Да не забравяме, че в основния състав на депутатите от Учредителното събрание влизат представители на висшето духовенство - екзархът, митрополитите и управниците на епархии, както и гръцкият митрополит на Варненската епархия - общо 11 души. При създаването на първоначалния проект за Органически устав, който е възложен на руския юрист Сергей Лукиянов, той се допитва и до мнението на видни представители на християнското духовенство, сред които екзарх Йосиф, митрополитът Антим и др.
Историческите факти са категорични, че Търновската конституция е на световно ниво, но аз мисля, че едно от най-важните й достойнства е, че нейните съставители са спазили принципа на римското право църква и държава да бъдат едно. През някои от етапите на нашето развитие, умишлено или не, е слагано разделение – църквата си е там някъде, пък ние, народът, сме тук. А църквата това е народът. Това не съм само аз, това сте вие, това е всеки. Вземем ли да се делим, нищо няма да се получи. Именно единението на държавата и църквата ни е помагала в трудните за страната моменти като войните например.
Ние, духовниците, трябва да мислим най-много за това обединение. Аз съм калугер, нямам деца, жена. Моят обет е: „На Церкви и Отечество на пользу!“. Така трябва да мислят и всички духовници.
Сега имаме възможност да се обединим и да застанем зад идеята 16-и април да бъде признат за официален празник. Тази идея е плод на колективно предложение, което трябва да се подкрепи. Защото това е път на издигане на нов пиедестал правовото мислене в България, а и в Европа.
Често говорим, че сме част от Европа, но забравяме колко много сме дали ние, българите на същата тази Европа – нека си припомним колко страни пишат, или са писали доскоро с нашите букви. Срамно е, че на 14 февруари говорим за лозарите и винарите, за влюбените, но малцина споменават че това е денят на св. Кирил Философ...
- Защо подкрепяте идеята Велико Търново да получи статут на духовна и историческа столица на България?
- Защото Велико Търново е духовна столица от векове. Това е факт още от 1235 година. Тогава на църковния събор в Лампсак Константинополският патриарх Герман ІІ, в съслужението на голям брой клирици и представители на всички патриаршии, ръкополага монаха Йоаким І за български патриарх. Възстановява се патриаршеското достойнство на Църквата ни с писменото одобрение и на останалите древни патриарси - на Александрийския Николай, на Антиохийския Симеон и на Йерусалимския Атанасий.
Търновската патриаршия, поради изпадането на папата в схизма от 1054 г. и отпадането на римокатолическия свят от православието, влиза в пентархията. Тоест Търново става петата по чест патриаршия след Константинопол, Александрия, Антиохия и Йерусалим и се изравнява напълно по права с тях.
Затова лично съм поставял пред Вселенския патрирах при гостуването му в България въпроса защо Търновската патриаршия беше закрита. Този въпрос продължава да стои с голяма сила.
Факт е обаче, че още през 1235 година светът разбира, че сме силна империя с мощна духовност и просвета. Търновската патриаршия е бълвала светлина и е била сред петте основни стълба на човешкия прогрес.
Така че Търново никога не е преставал да бъде историческа и духовна столица, при това - не само в България. И дори този статут да не бъде даден на града, историята тежи и фактите никой не може да ги промени.
- Как ще съхраним духовността в днешното време на глобализация, на налагането ни на външни ценности?
Глобализацията е процес, който не може да бъде спрян. Опити за претопяване на малки държави от големите играчи е имало и ще има. Това прилича на законите на джунглата – по-силният да изяде по-слабия. Нека не забравяме обаче през какви изпитания е минавала България и винаги се е справяла. Да - може да искат да ни налагат от Брюксел или от Америка например, някои работи. Ако са принципни и в наш интерес – да. Но често ние сами преиграваме и се натискаме да променяме нещо, което ни вреди. Затова си съсипахме и селското стопанство, и армията. Затова допуснахме да се говори да джендъри и трети пол.
Трябва да отстояваме нашите си интереси.
А колкото до скептиците, че България е едва ли не пред закриване, ще кажа, че са не са познали. Не може държава с такава хилядолетна история да бъде затрита. Ние имаме интелект, имаме личности, имаме резерви, за които никой не подозира. Един такъв резерв са младите хора, които учат в чужбина. Аз вярвам, че те ще се върнат в България, защото историята ни познава и други такива примери. Важно е обаче, когато тези деца си дойдат, да намерят не разруха, а да видят, че нещо се прави в тази държава. Затова ремонтираме църкви, ето - сега правим библиотеката в Митрополията. За да може да им кажем: Ето, деца, ние направихме това за вас, сега вие действайте със знанията си и с моженето си.
Затова искаме да има и вероучение в училищата. Това не означава децата да учат само „Отче наш“ и как да се кръстят. Вероучението значи любов към България, нашия възход и стремеж към свободно развитие на базата на знаене и можене. Това е силата ни. И дори да им се иска на някои хора отвън тук да расте един безпросветен народ, който да могат да мачкат и манипулират, защото интересите са им най-вече към територията ни, това няма да стане. Въпросът е дали ние сами ще си разградим двора, или ще си го запазим. .
Нека да имаме надежда и да я поливаме не със замръзналата вода на омразата и забравата, а с тази на оптимизма и вярата!