Малък драматичен театър „Старостолица“ представя спектакъла „Покаяние“
Великден, сутринта. Църквата Успение Богородично е празна и литургията не може да се състои. Виното, Христовата кръв, и хлябът, Христовата плът, няма на кого да бъдат раздадени. Верен или неверен, слухът, че именно поп Кръстьо Никифоров е предателят на Левски, е накарал всички жители на града да отидат в другата църква. Поп Кръстьо е сам със своя ням клисар. Изправен пред факта на общественото отхвърляне, но и пред друг – голямата вероятност да бъде убит, той трябва да действа.
Трябва да узнае и разясни – за себе си и за целия отсъстващ свят - как и защо е извършено предателството. Пред очите ни се разгръщат едновременно две истории: едната завършена – тази на престъплението, и едната незавършена – тази на разкриването на престъплението. Само че сега престъпникът и разследващият са едно и също лице. Географията, топонимията, местата и пътищата, имената, дните, часовете, - като линии на карта – се събират в една точка – монолога на Кръстьо Никифоров.
Той знае истината и същевременно не я знае. Защото като всеки трагически характер, и този не познава докрай самия себе си. И той тръгва към това познание, въоръжен с най-острия инструмент – всепроникващата българска ирония. Трезвият му сарказъм просмуква всичко, за което говори – истините, мненията, фактите и историческите му заключения. За неговия светски мислещ ум и характер, надарен с всички лидерски качества, няма табута, няма неразрешим въпрос. Неговият неоконформизъм никога не е бил роля или маска, претенция на посредствен човек. Той никога не е бил посредствен човек. Анализът му на българското революционно движение стига до някаква раблезианска сатира, карнавалност и обезоръжаваща компетентност. Такъв човек не би предал. Нито Левски, нито друг. И все пак предателството е извършено. И не за пари, и не от страх. Къде се пречупва този дух и къде душата се оказва по-слаба от характера? Този ироничен, енигматичен и проникновен текст съдържа именно този въпрос. Един спектакъл за изповяданите истини и душевни терзания, които кореспондират със нашето съвремие.