Пет години чешки майстори правят камбаните за спектакъла
Почти пет години е продължило изработването и монтирането на шестте камбани, които звучат на Царевец в спектакъла „Звук и светлина“. Те са правени от фамилия Маноушек в Чехословакия през 80-те години на миналия век.
Маноушек са потомствени занаятчии. Рудолф Маноушек е последният чешки майстор-леяр на камбани преди Втората световна война, който от 1906 до 1940 година е направил стотици камбани. Той предава ученията си на сина си Рудолф, който заедно със своя син-Петер е ангажиран за производството на камбаните за спектакъла. Скулптурната украса е поверена на една жена от семейството - Кветослава Маноушкова.
Трите малки камбаните, които са до 680 кг. са направени в семейната леярна на Маноушкови в Збраслав. Останалите три, които тежат до 6300 кг., са лети от чехите в работилница в немския град Аполда (тогава в ГДР), като формите са правени на място. След това камбаните са върнати в Збарслав за оформяне на куките, езиците и проби на звука.
Неочаквана трудност се оказва съзвучието на камбаните на мястото, където трябва да бъдат поставени. Заради формата на полуостров на Царевец има опасност звукът да кънти, вместо да се разлива. Затова Петър Маноушек докарва от Чехия 4 камбани, предназначени за църкви и започват проби. На крепостта се прави временно скеле, а звуковите проби се записват от екип на телевизията. В продължение на 10 дни скелето е местено по хълма докато се намери най-подходящото място, където всяка камбана да звучи красиво и същевременно да се слива с тоновете на останалите камбани. Едва след тези проби и изчисления е направен окончателния проект.
Всички камбани еднакво оформени - на всяка е изписано „130 години България“ – Велико Търново“, а гербът на града поставен, така че да изпъква като основен елемент. Заради различната големина на камбаните надписите и изображенията са правени поотделно от скулптурката Кветослава Маноушкова. За да оформи перфектно външната визия тя учи старинната българска азбука и проучва герба на Велико Търново с трите лъва с лупа, защото оригиналът, с който разполагала бил голям колкото пощенска марка. Кветослава поставя на камбаните и семейната емблема на Маноушек – малка камбанка, ключ и цвете.
На финала върху камбаните са повърхностно обработени и е поставена златна патина. Петер идва във Велико Търново и под негово ръководство става монтирането на камбаните. За да можее звукът който се разнася над вековете да бъде прекрасен.