Община Велико Търново

Търновското въстание от 1835 година представя в мобилна изложба „Велчовата завера и историческата памет” Регионален исторически музей - Велико Търново. Тя е експонирана в пространството пред Факултета по Изобразително изкуство по повод 180 години от събитието, поставило началото на  организирано революционно движение, и 80 години от откриването на паметниците „Велчова завера” и „Майка България”.

Чрез снимки, биографични данни и карти изложбата показва участници и водачите на революционното съзаклятие Велчо Атанасов и капитан Георги Мамарчев и местата за подготовка в Плаковския и Преображенския манастир. В експозицията могат да се видят проектите на паметници за Велчовата завера и Войните за национално обединение и материали, отразяващи отбелязването на годишнините след Освобождението.

Куратори на изложбата са д-р Светла Атанасова, Димитър Харбалиев и Тодорка Недева.

За Велчовата завера

Подготовката на бунтовната завера, останала в историята с името на един от ръководителите Велчо Атанасов, започва непосредствено след приключилата руско-турска война от 1828-1829 г. В българските земи се изграждат два бунтовнически центъра. В Силистра е замислено и подготвено въстание от кап. Георги Мамарчев и х. Васил Вълков. В Търново начело на съзаклятниците застава Велчо Атанасов – Джамджията. От бунтовното движение са обхванати и околните на Търново селища Трявна, Габрово, Дряново и Горна Оряховица, а в Елена подготовката се ръководи от х. Йордан Кръстев – Брадата. Средище на бунтовниците е Плаковският манастир. В разгара на приготовленията, участниците в заверата са предадени на турските власти от еленския чорбаджия х. Йордан Кисьов. Ръководителите са заловени в Търново, в Плаковския манастир и в Елена. Част от тях: Велчо Атанасов, х. Йордан Брадата, Димитър Радев, Иванаки Йонков, Георги Станчев, Никола Гайтанджията и други са обесени ( 5/ 17 април 1835 г.). Като руски поданик Капитан Георги Мамарчев е отведен в Цариград и след височайшата заповед е изпратен на заточение в Мала Азия в Иконион.

Личностите в историята

Велчо Атанасов е роден през 1778 г. в село Килифарево, Търновско. Семейството му се установява в Търново. На 19 годишна възраст, заради конфликт с турската власт, младият Велчо емигрира в Румъния. Известно време работи в Букурещ, а след това развива търговска дейност в Брашов и Будапеща. През 1809 г., след близо десетгодишно отсъствие, се завръща в Търново. Като влиятелен търговец притежава обширен дюкян и складови помещения за стоки на площад „Баждарлък”. Участва в организираните обществени търгове за откупуване на държавни данъци и получава право за безмитна търговия в рамките на Османската империя. Велчо Атанасов е един от първите книжари и книгоразпространители. През 1822 г. открива  в Търново първото частно килийно училище.

Съвременник на руско-турските войни и националноосвободителните движения на съседните балкански народи от края на XVIII и началото на XIX век, Велчо Атанасов възприема идеята за извоюване на политическата независимост на българите чрез средствата на въоръжената борба. Обесен е на 5(17) април 1835 г. в непосредствена близост до собствения му магазин в Търново. След три дни е погребан в местността Картала.

Народната памет е запечатала последните думи на търновския съзаклятник. „Каквото имах, дадох го на своя народ. Дадох живота си. Идете и продайте най-скъпото от дюкяните ми на Баждарлъка, идете и купете едно бакраче масло и запалете всички кандила в църквата „Свети Константин” - да греят и да светят тия кандила, както грееше моята душа за свободата на България”.

Капитан Георги Мамарчев е роден в Котел през 1786 г. Учи в местното килийно училище и по-късно заминава за Влашко и Молдова. Включва се в доброволческия отряд на руската армия по време на руско-турската война през 1806-1812 г. Участва в българската земска войска. В боевете при Силистра, Тутракан и Русе за проявена храброст е награден от руския император Александър I с Георгиевски кръст. Организира доброволчески отряд, който взема участие в поредната руско-турска война през 1828-1829 г. По-късно се установява в Силистра и се вързва с Велчо Атанасов и работи по организирането на нов бунт с център Търново. При разкриването на съзаклятието, той е заловен в Плаковския манастир. Умира през 1846 г. на о. Самос – самотен, беден и далеч от своето семейство.

Паметници на признателността

Паметникът „Велчова завера" е открит тържествено на 5 май 1935 г. в чест на 100-годишнината от революционното съзаклятие. Проектът е на Иван Васильов и Димитър Цолов. Автор на скулптурната част е Мина Иванов. След откриването на монумента площадът, на който се намира, получава  официално името "Велчова завера". 

Емблематичният търновски паметник, известен днес като "Майка България", е открит на 6 май 1935 г. Той е издигнат в централната част на града, наречена тогава "Площад на победите". Посветен е на загиналите през 1877-1878, 1885, 1912-1913 и 1915-1918 г. търновци от V опълченска дружина, 18-и, 20-и, 46-и, 50-и, 70- и 83-и пехотни полкове. Автор на проекта е Светослав Йоцов.

Официални гости за тържествата в Търново и при откриването на паметника „Майка България” са ген. Тодор Радев – министър на просвещението, ген. Рашко Атанасов – министър на вътрешните работи и Стойчо Мушанов – министър на народното стопанство.