Община Велико Търново

Кметът на Община Велико Търново Даниел Панов, заместникът му Ганчо Карабаджаков, двама народни представители, областният управител, десетки участници в ансамбъл „Българе“ и стотици граждани и гости отрупаха с цветя паметник  Велчова завера.

В шествие множеството слезе на площад „Цар Асен І“, където  Даниел Панов се обърна към всички присъстващи с думите:

Уважаеми дами и господа,

Уважаеми съграждани,

Скъпи гости,

Днес честваме 180 годишнината от Велчова завера.

Това е едно от емблематичните събития за историята на Велико Търново и България през първата половина на 19-ти век.

Този опит за национално – освободително движение през 1835 година в същото време не е прецедент, а продължение и ярка демонстрация на несломимата воля на търновци в борбата им за свобода.

Велчова завера не се появява на празно място. Тя е продължение на Първото Търновско въстание от 1598 и на Второто Търновско въстание от 1686 година.

При всяко раздвижване на международният политически ред. При всяка възможност за борба за свобода нашите славни и достойни предци са вземали оръжието и са поемали по пътя на саможертвата.

Тази битка е била неравна. Тази битка е била обречена. Била е отчаяна. Въпреки всичко предците ни са ни завещали блестящ образец на това как се воюва за род и родина. Как дори в най-непрогледният мрак трябва да се правят усилия и да се търси изход в името на Търново и на България.

Преди 180 години в Търново смели и достойни мъже затварят дюкяните. Скриват жените и децата и тръгват с кремъклийките против империята.

Обричат на гибел себе си и близките си, защото гордостта на Търново и надеждата за България стоят за тях над всичко.

Още един изумителен факт от Велчовата завера е обстоятелството, че сред борците за свобода са българските църковни и духовни водачи. Те стоят редом до мъжете с оръжие и вдъхват вяра на обреклите се пред олтара на Отечеството.

Велчова завера не постига своята политическа цел. Тя обаче ни завещава нещо много повече от паметника на Баждарлък. Тя ни учи и днес, че свободата не е подарък. Свободата е състояние, за което трябва да се полагат усилия и грижи. Свободата е резултат само от общите ни и задружни усилия, както ни учеше Васил Левски.

Днес всички ние свеждаме глави на признателност пред Велчо Атанасов – Джамджията, Никола Гайтанджията, Димитър Софиянлията, хаджи Йордан Брадата, игумена на Плаковският манастир отец Сергий, учителя Андон Никопит, Георги Мамарчев, както и на техните съратници и сподвижници.

Прекланяме се пред тези светли личности, пробили мрака на робството с кладата на своята саможертва.

Като признателни Великотърновци и българи днес ние свято тачим и пазим паметта на героите, вградили себе си в българската свобода.

Дълбок поклон пред всички, участвали във Велчова завера!

Дълбок поклон и вечна памет на всички, дали живота се за свободата и независимостта на България!“, завърши словото си Даниел Панов.

След тържественото слово на кмета на общината площада бе изпълнен от „воеводите“ на ансамбъл „Българе“. Новите „воеводи“ положиха клетва за вярност сред блясъка ная факлите и целунаха трибагреника.

Близо час се извиваха кръшните хора и звучаха любими народни песни на площада преди кулуминацията на вечерта аудио-визуалният спектакъл „Царевград Търнов - звук и светлина“.