Община Велико Търново

От 10 март в рубриката "Непознатото наследство” (Из тайните на миналото) Регионален исторически музей представя първия герб на Велико Търново и неговия създател. Един уникален предмет от фонд „Нова история“ - посребрен поднос, в чиято украса централно място заема градския знак и 5-минутен клип с 3D анимация представят тази история в специална витрина в музей „Възраждане и Учредитено събрание“.

Първият герб на Велико Търново е разработен от Димитър Багрилов и е приет от местната управа през 1921 г. Художник, учител, дарител и един от от най-активните общественици на старата столица от края на XIX и първата половина на XX в., Багрилов (1866–1940) включва в герба елементи свързани със историческото минало и утвърждаването на българската държавност центрове.

Димитър Багрилов е роден на 16 октомври 1866 г. в семейството на занаятчията Николчо Д. Бояджиев. Завършва средно образование в Търново, и учи в Белгия изящни изкуства и специализира в областта на възпоменателната (гробищна) архитектура. Зравословни проблеми го връщат в България и над 30 години учителства, а през 1906 г. за появеното усърдие и постигнатите резултати като педагог получава престижната Първа учителска степен.

Багрилов остава в историята на Велико Търново и като художник, общественик, дарител. Част от картините му се съхраняват в Художествената галерия, носеща името на най-изявения му ученик, известния български художник Борис Денев. Съучредител е на туристическо дружество „Трапезица” и член на Културно-стопанския съюз „Стара столица”, чиято приоритетна задача е събирането и съхраняването на старинни документи и други исторически паметници, свързани с Велико Търново.

Една от най-значимите обществени заслуги на Димитър Багрилов е изработването на първия герб на старата столица. В знака са включени елементи свързани със историческото минало и утвърждаването на българската държавност. Символите на герба са представени върху испански щит на бял (сребърен) фон. Горната част е крепостната корона, която според автора е елемент от първата порта на крепостта Царевец. Под нея върху лента е изписан девизът на града: „Твърдост, бодрост, вярност, постоянство”.

Твърдост – проявена в борбата за запазване на политическата независимост на Второто българско царство и символизираща още естественото географско положение на града като природно защитена твърдина.

Бодрост – олицетворяваща отзивчивостта и дейното участие на търновските граждани в църковните и революционни борби през Възраждането.

Вярност – към Търновската конституция.

Постоянство – проявено в стремежа към свобода и прогрес.

В централната част е поставен българският държавен герб, а от двете страни старите (средновековни) царска и патриаршеска корони, символизиращи административната и духовна власт на Второто българско царство. Над тях са царският и патриаршеският жезъл, свързани в кръст с родния трикольор. В долната част са изобразени средновековните крепости Царевец и Трапезица с река Янтра между тях и църквите „Св. Димитър”, „Св. Петър и Павел” и „Св. 40 мъченици”, всички те обединени от надпис „Велико Търново”.

През юли 1927 г. знакът, изработен върху метална повърхност с клетъчен емайл, е поставен на сградата на общинския съвет, което съвпада с публикуването му на страниците на „Общински вестник Велико Търново“. Впоследствие гербът е изобразен и на Златната книга на Търновската община. Изработени са също отличителен знак за кмета - герб с позлатена верижка, печати с кръгла форма, херолди и клишета.

През 1935 г. Търновската община поръчва посребрен поднос с градския герб по повод посещението на цар Борис и царица Йоана в града. В горната му част са гравирани царските инициали „Б” и „Й”, а в долната част надпис, който гласи: „На техни величества Цар Борис III - старата столица Велико Търново 1935“. От двете страни на търновския герб са изобразени хералдически знаци, символизиращи династическия съюз между България и Италия. На гърба на представителния сувенир дискретно е изписано „По композиция на художника Д. Н. Багрилов от гр. Велико Търново“.

Първият герб ва града се използва официално до 40-те години на миналия век.