Община Велико Търново

Целта на спектакъла е със средствата на музиката и ефектното осветление да се изгради един запомнящ се емоционален образ на хълма-крепост Царевец, събрал в себе си цялата историческа същност, величие и слава на древната престолнина Търновград – станал синоним на българския дух и национална гордост.

Водещ елемент е специално написаната музика, с помощта на която се проследяват историческите събития и се характеризират техните невидими образи.

Още първите звуци ни потапят в един нереален свят, далече назад във вековете, когато по тези земи са живеели траки, славяни и дошлите по-късно прабългари. Музикалната тема наслагва последователно мисли за създаването на Българската държава в 681 г., борбите за нейното укрепване, както и мирния градивен труд на свободолюбивия български народ.
Постепенно ритъмът се усилва, навлизат нови теми, символизиращи набезите на един или друг неприятел, като най-тежкото е византийското нашествие през 1018 г. Тежката мантия на робството ляга над земята българска и сякаш от воплите на изстрадалия народ се надига мелодията на бунта. Въстанието през 1185 г.Донася свободата и славата на Търновград, станал столица на възстановената държава. Мирният и съзидателен труд създават великолепието и блясъка на Царевград, но в 1393 г. Черен облак забулва Балканите, а около стените на Царевец беснеят османските орди.

Музиката трудно може да изрази отчаяният отпор на българите, но тяхното мъжество и решителност струят от родилата се спонтанно мелодия на Шишмановата песен. “Кон до коня, юнак до юнака” застават в строй около българския владетел Иван Шишман за последната битка. Тя е загубена, но вярата остава. Тежко петвековно робство ляга над родината, но националният дух и самосъзнание са съхранени. И сред хаотичните звуци на робството и воплите на народната мъка бликва чистият меден глас на кавала, най-българския от народните инструменти, понесъл в нежната си мелодичност най-съкровените мечти за свобода. Заражда се зов за борба. Народът въстава, но свободата не идва лесно. Донасят я на щиковете си руските войски и българските опълченци. Търновград, окъпан в слънце и възторг, посреща освободителите. Бият празнични камбани и като че ли от тях се ражда благословът във възхвала на освободения град.

От този ден той ще измине нови пътища, ще бъде свидетел на нови битки и победи, но уверено ще върви към възход. И сякяш от пламналия в червени огньове хълм звучи “Многая лета” – възхвала на героичното минало и благослов за бъдещето.