Населено място: 5000 Велико Търново
Държава: България
Църквата обител в района датира от 1070 г. През 1368 г. отшелникът Теодосий Търновски се оттегля в малка пещера в скалния масив над днешния манастир. След като други монаси започват да прииждат търсейки духевен съвет или просто разговор с Теодосий, мястото постепенно се превръща в истинска монашеска общност. Скоро след това, бъдещият Патриарх Евтимий също се присъединява към общността и бързо става известен със своите способности в първото книжовно училище, създадено от монасите там.
По онова време обителта се издържа от властта в лицето на Иван Александър и Иван Шишман, които са посещавали манастира за разговори с Теодосий и често са оказвали финансова помощ и са оставяли храна за монасите. В края на 14-ти в., когато държавата е завладяна от османските войски, бъдещият Патриарх Евтимий получава злато от Иван Шишман, с което да откупи столицата при нужда, докато самият цар воюва на границите срещу нашествениците. За съжаление, никой от двамата не успява да спаси страната и столицата от падането под османско владичество. Евтимий заедно с други видни жители на Търново са принудени да приемат Исляма или да умрат, докато пред погледа им биват изколени 300-те монаси от манастира. Когато идва момента за избора на Патриарха, той отказва да си смени вярата и е осъден на смърт. Все пак присъдата не е изпълнена – според преданието ръката на палача замръзва във въздуха и остава неподвижна. Това се приема от турците като свещен знак и затова Евтимий е пратен в изгнание.
Малко преди освобождението от османско иго манастира е възстановен с помощта на известния майстор Колю Фичето. Той издига църквата, след което друг известен майстор – Захари Зограф – я изографисва. За съжаление, земетресението през 1913 г. разрушава храма и другите сгради. Дизайна на реконструираната след това и запазена до днес църква е различен от този на Кольо Фичето, тъй като съдържа куполи, забранени за православните църкви по време на робството.