При изграждането на къщите в периода на Модернизма и Романтизма опора е средновековната традиция, с интерпретации от архитектурата на Византия, Първата и Втората българска държава, Възрожденската култова архитектура, Мавританската и Романска архитектура и Сецесиона.
Образът на сградите е повлиян от новите строителни материали, начина на проектиране, строителната техника, замяната на паянтовия градеж с масивен, каменен и тухлен, на дървения гредоред с тухлени сводове, железни греди и стоманобетонна конструкция.
Дребнобуржоазните къщи са собственост на занаятчии, търговци и богати селяни. Те имат в план стаи с коридор, стаи за гости, но са без баня. Опростените им фасади са с разнообразни ренесансови елементи, профилирани рамки, пиластри и корнизи. Такива са къщите от ансамбъл „Х.Димитър” и квартал„Марно поле”.
Характерни архитектурни елементи на буржоазните къщи (1920-1944г.)
Къщите са с масивен градеж от камък и тухла, с дървена или стоманобетонна подова конструкция. Опростените фасади са с мазилкови ренесансови елементи, пана, профилирани рамки, пиластри с капители и корнизи.
Горният етаж завършва по-често с надстройки, атики, фронтони и стрехи. Големи, правоъгълни двукрили и трикрили прозорци, с рамки като витрини, арковидни,.
Входните врати са двукрили, таблени, с прозорец над тях. Терасите и балконите са с богати, пластични железни елементи на парапетите.