Данни за съществуването на най-ранен човешки живот на територията на съвременния град черпим единствено от направените през годините етапни археологически проучвания.
Най-голямата селищна могила от Късния Неолит (втората половина на VІ хил.пр.Хр.) е разкрита при спасителни разкопки през 1972-1979 г. на територията на града в Западна промишлена зона, в местността Качица.
Праисторическото селище “Качица” било с добре запазени основи на наземни и полувкопани жилища, следи от улици между тях и достига площ от 40-45 дка. Жилища имали правоъгълен план, разположени били шахматно в групи, изградени били от греди, колове с плетени пръти, измазани от глина със слама, с двускатен покрив и под от трамбована глина, яма-зърнохранилище и измазана пещ направо върху пода. Фрагментите на разкритата тук керамика са с по-фина изработка, врязана украса и канелюри. Селището продължило да съществува и през ранния и късния халколит.
От най-дълбока древност също са обитавани хълмовете Момина крепост, Царевец и Трапезица. При направените археологически разкопки в тях са открити културни останки от каменно-медната, бронзовата и желязната епоха. В централната част на Трапезица при изкопни работи е намерен керамичен материал от края на каменно-медната епоха. Първото селище на хълма Царевец се появява през късния халколит (4200 г. пр.Хр.). При разкопките са разкрити значителни части от него: опожарени жилища, пещи, ями, оръдия на труда и керамични фрагменти от съдове. То продължило своето развитие и през бронзовата епоха ( ІV-ІІ хил. пр.Хр.), когато негови обитатели са траките.
Арх. Д. Колева