Древногръцкият историк Херодот описва, че през този период в района са господствали тракийските племена кробизи и уздицензи. Според археолозите най-старото и най-дълго съществувало селище на хълма Царевец е на тракийското племе кробизи. Траките се заселили тук към края на бронзовата епоха през ХІІІ в.пр.Хр. и са просъществували до средата на ІV в. В подкрепа на това са откритите останки от полувкопани жилищни землянки, многото фрагменти от глинени съдове, оръдия на труда, оръжия, битови предмети и накити, както и фрагменти от амфори от остров Родос, чернофирнисова керамика от ІV-ІІІ в.пр.Хр., сребърните монети на владетелите Филип ІІ Македонът и сина му Александър Велики, доказващи търговския обмен на селището с гръцките колонии. Фрагменти от ранножелязна керамика са намерени по централната част на хълма Царевец, по южната част на западния и южния му склон. Археологическите проучвания показват, че тракийското селище на Царевец било значителен и важен икономически център в централна Северна България. Няма данни да е укрепявано допълнително, освен с природната даденост на хълма от естествени и недостъпни скали.
Следи от тракийски поселения са открити също на хълмовете Момина крепост и Трапезица и по поречието на Янтра, при църквите “Св.Димитър”, “Св.Св.Петър и Павел” и “Св. четиридесет мъченици”. Интерес представляват разкритите тук полувкопани жилища, с надземните стени от дървени колове и пръти, измазани с жълта глина, с двускатни покриви, трамбовани глинени подове и леко повдигнати огнища в план с кръгла или подковообразна форма и куполен свод.
Арх. Д. Колева