Към средата на ІV в. на хълмовете Царевец и Момина крепост се заселили готи-ариани водени от епископ Вулфила. Тук те издигнали първите по-значителни римски, каменни постройки. При направените разкопки около техните жилища са открити римски монети и глинени съдове от ІV в. На хълма Момина крепост са намерени части от военни укрепителни постове и крепост, служещи за охрана на второстепенния римски път, който използвал трасето на стар тракийски, който идвал от Дунав през Хемус за Тракия и Константинопол и преминавал през местността Ксилифор. При разкопки на западната крепостна стена на Царевец е разкрита също римска лакова керамика от втората половина на ІV в.
За останки от римско време, запазени по хълмовете на Търново, споменава в своите бележки католическият архиепископ Петър Богдан Бакшич посетил града в 1640 г. В друг документ, като картата на Николас Сансон, заедно с римския град Никополис ад Иструм на река Янтра е отразена и втора крепост - войскови лагер, вероятно тази на хълма Момина крепост или на Царевец.
Археологически останки от римски вили, храмове, селища, занаятчийски центрове, пътища и некрополи са открити на много места около селищата в района. Източно от с.Присово в местността Джахова могила е проучена извънградска римска къща - вила Рустика, близо до с.Хотница са открити антична работилница за керамика, каменоделна и могила, а в околностите на гр.Дебелец, с.Леденик, с.Емен, с.Русаля, гр.Г.Оряховица се намират останки от крепости и антични селища. Малко по-далеч, западно от гр.Павликени са разкрити също керамичен център и вила Рустика.
Само на 18 км. северно от Велико Търново се намира забележителният римски град Никополис ад Иструм (в превод от латински - град на победата при Дунав) основан в 102 г. от император Траян в чест на победата му над даките. Той е един от най-големите римски градове в днешните български земи застроен на 27 ха и на римски кръстопът от Одесос и Марцианополис за Мелта и от Нове за Августа Траяна. Просъществувал е до началото на VІІ в., когато е разрушен от авари и славяни.
Арх. Д. Колева