Обществено обсъждане
Стратегия за развитие на културата в Община Велико Търново 2020-2030
Етикети:
Дата откриване: 10.12.2019
Дата приключване: 31.03.2020
Брой коментари: 5
Брой одобрения: + 13 / - 0
Активни граждани: 12
0
Доброто планиране във всички сфери на обществото зависи от точно дефинираните обекти на въздействие и от избора на надеждни индикатори. Ефективното им наблюдение се основава на действащите стратегически документи и възприети стандарти.
Независимо, че културата отсъства като обособен сектор на планиране, Националната програма за развитие на Република България 2020 обръща специално внимание на културния туризъм. Повече от 40 хиляди са регистрираните недвижими паметници на културата в България, като седем културни ценности са от световно значение. В държавните и общинските музеи се съхраняват над 5 милиона движими паметници на културата. България разполага своите съкровища в 10 национални, 13 ведомствени, 29 регионални, 91 общински музеи и 40 общински галерии. Представените данни са важно указание за планиране на дейности, свързани с оползотворяване на потенциала на движимото и недвижимо културно наследство.
Проектът за Национална стратегия за развитие на българската култура 2019-2029 г. формулира десет области на планиране:
0
-
културно наследство;
визуални изкуства и архитектура;
изпълнителски /сценични/ изкуства;
книга, четене, библиотеки;
читалища и любителско изкуство;
аудиовизия и медии;
авторско-правна политика;
международно културно сътрудничество. Популяризиране на българската култура извън страната;
култура и образование;
Национален фонд „Култура“.
0
възможност за системно наблюдение, съпоставимост на информацията и адекватни оценки на напредъка.
Националният статистически институт събира информация за следните метаданни в културата:
0
-
издателска дейност - книги, вестници и списания;
библиотеки;
кина;
филмово производство;
радиопрограмна дейност;
телевизионна-програмна дейност;
сценични изкуства;
музеи (включително и художествени галерии);
читалища;
участие на населението на възраст 25-64 години в културни дейности и събития.
0
-
наследство;
архиви;
библиотеки;
книги и печат;
визуални изкуства;
сценичните изкуства;
аудио-визия и мултимедия;
архитектура;
реклама;
художествени занаяти.
0
Прави впечатление, че възприетите европейски статистически стандарти се отнасят с особено внимание към културните и творческите индустрии – нещо, което в България все още предстои. Евростат отразява дефинираните подсектори на културата в шест функции:
0
-
създаване;
производство / публикуване;
разпространение / търговия;
запазване;
образование;
управление / регулиране.
0
-
Общински стратегии за култура
0
Открояването на такива теми като културни индустрии, творчество и иновации има приносен характер за културните политики не само в местен, а и в национален мащаб. Голямо значение за подобряване на системата на културно планиране има и натрупаният опит по отношение на проектното финансиране и прилагане на бизнес модели, като условие за повишаване на капацитета на управление в сектора. Основните проблеми в стратегическите документи за култура на Столична община произтичат от недостатъчно конкретно заявената връзка на Стратегията с конкретни и измерими показатели.
Културната стратегия на Община Пловдив 2014 – 2024 г. и Методика за мониторинг и контрол в общи линии запазва установената система на разпределение на подсекторите в културата, като поставя специален фокус върху местните особености: индустриално наследство, природни обекти и културни ценности на парковото и градинското изкуство; образователни институции в сферата на културата. На основата на анализа се оформят стратегическите приоритети, свързани с идентичността, образованието в областта на културата, развитието на културните и творчески индустрии и културният туризъм.
Оценката на изпълнението се оценява през принципа на следните мерки за въздействие:
0
-
подобряване на мениджмънта и маркетинга на културата – брой посещения, брой публикации в медиите, брой туристически маршрути, брой дигитализирани единици; брой проекти, брой обучения, брой участници в обученията, брой специалисти, данни от пипълметрия, данни от скринингови изследвания на културния календар, брой програми между културни и образователни институции, увеличаване на процента на посещаемост, брой клъстери, брой появявания на бранда „Пловдив“, ръст на туристи, брой пакети за културен туризъм;
инфраструктурни подобрения и промени - брой инфраструктурни проекти, брой пространства за култура, брой проекти в градското пространство, ръст на публика, ръст на участници, брой експозиции, брой стажове, брой участници,
наблюдение и анализ – брой реализирани международни обмени, брой изследвания и проучвания, система за измеримост на данните, регистър на културните и туристически обекти;
партньорства – брой програми, брой партньорства, брой клъстери, брой информационни платформи, ръст на въведените информационни технологии, брой обменни и партньорски програми, заетост в сферата на културата.
0
Ползването на данните от НСИ и Евростат е от ключово значение за гарантиране в по-голяма степен на ефективност, надеждност и устойчивост на събираните данни.
Община Габрово също има приета Стратегия за развитие на културата 2014-2024. Обект на културно планиране в документа са: музика; визуални изкуства; изпълнителски изкуства; дизайн; архитектура и културно наследство. За всяка от посочените сфери се предвиждат хоризонтални културни политики, които се изразяват в: образование; комуникация и обмен; иновации и креативност; пространства, техническа и организационна обезпеченост; принос за града.
Стратегията предвижда 14 стъпки за постигане на общите цели, като всяка една от тях съдържа цел, дейности, задачи, индикатори, изпълнител, период, ресурс:
0
-
Център за съвременни изкуства;
кандидатурата на Габрово за ЕСК;
система за комуникиране на културни събития и проекти;
Дизайн център;
Международна академия за дизайн;
Международен резидентен център;
Неформален образователен център;
обучителни програми за културни мениджъри;
Международен фестивал за съвременни изкуства;
създаване на общинска фондация в подкрепа на изпълнението на стратегията;
Наредба за конкурсите за архитектура и градска среда;
Проект за осъвременяване и развитие на идентичността на Габрово като столица на хумора и сатирата;
Насоки за реформа на общински културни институти и администрация;
Картографиране на местата за култура (мапинг).
0
културната администрация е вложила сериозни усилия в систематизирането на ресурсите, проблемите и целите пред сектора. Анализирана е значително количество информация, данни и възможности за развитие. Наред с това се проявяват някои общи и повтарящи се слабости. В повечето случаи
0
липсва връзка с европейските и национални статистически стандарти. При тази ситуация
0
проследяването на изпълнението на заложените индикатори се оказва проблематично. Отсъстват годишни планове и доклади за изпълнението на стратегиите. В недостатъчна степен са аргументирани обособените подсектори в културата, обект на въздействие. Следователно,
0
от първостепенно значение за подобряване на планирането в културата е по-конкретното обвързване на добрите намерения с измерими и устойчиви резултати, които да дават достоверна картина на напредъка в изпълнението на целите, приоритетите и мерките.
0
-
Стратегически документи за Велико Търново
0
Стратегическа цел 1: Висока международна популярност на съхранено и изявено многообразие на природното и културното наследство се предвижда делът на приходите от туризъм и култура спрямо общите приходи в общинския бюджет – да нараснат от 3,1% през 2017 г. на 4% през 2020 г. Също така обект на специално наблюдение е броят на реализираните проекти, свързани с опазването на културното наследство и развитието на културен туризъм;
Интегрираният план за градско развитие и възстановяване допълва в приоритет „Наследство и туризъм“ също конкретни индикатори за измерване на напредък:
0
-
брой указателни табели в градската среда, ориентирани към културното наследство;
брой на установените културноопознавателни маршрути;
средногодишно проведени културни събития;
разработени и актуализирани документи (стратегии, планове и програми), регламентиращи интегрираното управление на културното наследство, защитените територии и зони.
0
-
професионална независимост;
безпристрастност и обективност;
задължение за високо качество;
стриктно спазване на статистическата тайна;
адекватност на ресурсите;
ефективност на разходите;
активно сътрудничество и координация в рамките на ЕСС.
0
-
материално и нематериално културно наследство - музейни експозиции, архиви, традиционни занаяти, традиционни обичаи;
визуални изкуства, архитектура и дизайн - скулптура; графика; живопис; фотография; интериорен дизайн; екстериорен дизайн; моден дизайн; мултимедиен дизайн; графичен дизайн; уеб дизайн, градоустройствена архитектура, ландшафна архитектура, дизайн и естетизация на градската среда, интериорна реклама, екстериорна реклама;
сценични изкуства - музика и музикална индустрия - художествена (класическа) музика, джаз, рок, поп, представяне на музикални компании, представяне на музикални продуценти; театър - традиционен театър, куклен театър, пантомима, алтернативни и неконвенционални спектакли; танц - фолклорен танц, класически танц, модерен танц, танцов театър, спортни танци, цирково и вариететно изкуство;
книга, четене и библиотеки - литeратура, книгоиздаване и печатни медии – поезия, проза, представяне на издателства;
аудиовизия и медии – радио, кино, филмова индустрия и телевизия - игрално кино, документално кино, научно-популярно кино, телевизионни продукции, късометражно кино, нови медии, софтуер и видео игри – уеб, социални мрежи, блог, софтуерни продукти, компютърни игри, игри за мобилен телефон;
читалища и любителско творчество – читалища на територията на Община Велико Търново, Младежки дом, образователни институции, ангажирани с художествено-творчески дейности.
0
-
създаване/инфраструктура;
публикуване/представяне;
обмяна/маркетинг;
образователни и изследователски дейности;
управленска регулация.
0
-
РЕСУРСИ
-
Обща рамка
0
застаряващо население, намаляващ брой деца, увеличен брой живеещи в селските райони, предимно в надтрудоспособна възраст – част от които чужденци.
Фиг. 3: Прираст на населението в страната и Община Велико Търново за периода 2014-2018 г.
Източник: НСИ
Съгласно данните на националната статистика, в област Велико Търново през 2016 година работят 1225 специалисти в сферата на културата, спорта и развлеченията. На фона на националните показатели в отрасъла, които отчитат около 11% ръст на заетите през 2012-2016 година, за региона на Велико Търново увеличението е с около 13%. Следователно,
0
пазарът на труда в отрасъла се характеризира с по-висока динамика от средната за страната.
Фиг. 4: Брой заети в културата, спорта и развлеченията през 2013-2016 г.
Източник: НСИ
Финансирането на дейностите в група „Култура“ се осъществява с три основни инструмента: делегирани дейности от държавата, местни дейности и трансфери от Министерството на културата. Делегираните дейности от държавата се основават на стандарти. За читалищата се ползва метода на субсидираната численост, основана на ангажиран щатен състав. През 2019 г. държавното финансиране възлиза на 9 490 лв. за щатна бройка. За музеите и библиотеките – в зависимост от вида – национален, държавен или регионален културен институт, и площта, която заемат. Втората група финансови инструменти, местни дейности, се основават на решенията на Общинския съвет. Освен собствени инициативи, като творчески формации и дейности, празници, фестивали, те могат да дофинансират делегирани дейности от държавата – читалища, музеи, художествени галерии и библиотеки. Третият източник за финансиране, обект на наблюдение от Стратегията, е Министерството на културата. Държавното ведомство финансира сценичните изкуства (за Велико Търново МДТ „К. Кисимов“) чрез специална методика, при която размерът на бюджета на всеки културен институт зависи от реализираните приходи от представяне на собствена продукция. Местната власт също има право да дофинансира държавните културни институти за сценични изкуства.
Фиг. 5: Дял на разходите за от бюджета на Община Велико Търново през 2016-2018 г.
Източник: Община Велико Търново
0
Отчетите на местната администрация за изпълнението за периода 2016-2018 година сочат, че бюджетът на община Велико Търново се е увеличил с 20%. В същото време разходите за култура са нараснали едва с 5%. Следователно увеличените финансови постъпления в общината значително изпреварват темпа на нарастване на разходите за култура. За тази тенденция има обективни причини, свързани със забавянето на важни инвестиционни проекти, чието финансиране в размер на близо 19 млн. лв. се очаква по оперативните програми и са предвидени в Интегрирания план за градско развитие и възстановяване и развитие. Част от тях изискват съфинансиране от общинския бюджет.
0
ОБЕКТ
0
СТОЙНОСТ
0
Проект Зона ЗС-3.2: Реконструкция на Народно читалище „Съзнание – 1936 и внедряване на мерки за енергийна ефективност, благоустрояване и рехабилитация на двор и ограда
0
87 000
0
Проект Зона ЗП-2.3: Обновяване и енергийна ефективност на културна инфраструктура, вкл. околно пространство, достъпна среда и видеонаблюдение в т.ч.
0
2 970 000
Дейност ЗП - 2.3.1: Къща-музей „Леон Филипов“
Дейност ЗП - 2.3.2: Музей „Нова история“
Дейност ЗП - 2.3.3: Музей „Възраждане и учредително събрание”, Археологически музей, Народна библиотека „П.Р.Славейков”
Дейност ЗП - 2.3.4: Читалище Надежда 1869
Дейност ЗП - 2.3.5: Читалище „П.Р.Славейков” кв. Варуша
Дейност ЗП - 2.3.6: Художествена галерия ”Иван Христов”
0
Група проекти ЗП-3: Опазване и промотиране на културното наследство и туризма
0
15 210 000
0
Проект Зона ЗП-3.1: Експониране и адаптация на културно наследство
0
6 160 000
Дейност ЗП - 3.1.1: Архитектурно- музеен резерват Царевец
Дейност ЗП - 3.1.2: Църквата „Св. Св. Константин и Елена” и камбанарията
Дейност ЗП - 3.1.3: църквата „Св.Спас”
Дейност ЗП - 3.1.4: Шишманова баня
Дейност ЗП - 3.1.5: паметника на Обесените поборници в кв. Варуша
0
Проект Зона ЗП-3.2: Изграждане и оборудване на военен музей, нова библиотека, младежки арт център, туристически център, музей на фотографията и експозиционен център в Старото военно училище
0
5 200 000
Дейност ЗП - 3.2.1: Изграждане на военен музей
Дейност ЗП - 3.2.2: Изграждане на нова библиотека
Дейност ЗП - 3.2.3: Изграждане на младежки арт център
Дейност ЗП - 3.2.4: Изграждане на туристически център
Дейност ЗП - 3.2.5: Изграждане на музей на фотографията и експозиционен център
0
Проект Зона ЗП-3.3: Развитие на конгресен и фестивален туризъм – организиране на иновативни културни събития
3 500 000
0
Проект Зона ЗП-3.4: Проектиране и разширяване на Мултимедийния център на ул.”Пиколо”, административната сграда на РИМ
350 000
0
Проект Зона ЗП-4.2: Реконструкция и рехабилитация на изгледните площадки по ул. „Стефан Стамболов”
75 000
Дейност ЗП - 4.2.1: Реконструкция на изгледна площадка (като част от пешеходната зона).
Дейност ЗП - 4.2.2: Въвеждане на енергоспестяващо улично осветление.
Дейност ЗП - 4.2.3: Поставяне на указателни и информационни табели
Дейност ЗП - 4.2.4: Елементи на градското обзавеждане
0
Проект Зона ЗП-4.3: Обновяване и поддръжка на улично озеленяване и градско обзавеждане
65 000
Дейност ЗП - 4.3.1: .Ремонт и реставрация на сграфитопаната - 4 бр. при изгледната площадка ул.”Ст. Стамболов”, пл. Велчова Завера и ул. ”Опълченска”
0
Проект Зона ЗП-4.4: Реконструкция на стари автентични елементи на градското обзавеждане
105 000
0
Проект Зона ЗП-4.5: Създаване на акценти в градската среда – галерии на открито с произведения на изкуството от хранилищата на културните институции и други.
112 000
0
Група проекти ЗП-8: Повишаване на образователното равнище и стимулиране на научния капацитет
0
3 514 000
0
Проект Зона ЗП-8.1: Стимулиране на научните изследвания в Център за квалификация и преквалификация и филиал на БАН
2 754 000
Проект Зона ЗП-8.2: Обновяване и дигитализиране на научен фонд и закупуване на софтуер за незрящи хора в културните и образователни институции
760 000
0
ОБЩО
0
18 811 000
Фиг. 6: Планирани инвестиции в културната инфраструктура на Община Велико Търново съгласно ИПГВР 2014-2020
Източник: Интегриран план за градско възстановяване и развитие на Велико Търново
Съотношението в размера на финансиране между държавни и местни дейности изразява противоречиви тенденции.
0
През последните три години държавата е увеличила размера на финансиране на музеи, галерии, читалища и библиотеки с близо 30%. Обратно, общинското финансиране местни дейности в сферата на културата намалява.
Ограничаването на финансовия ангажимент от страна на общината, спрямо посочените културни институти, може да се разглежда и като индикатор за отсъствие на координация с държавната културна администрация. Така, обективно функционирането на държавно финансираните дейности в културата, води до увеличаваща се централизация в управлението им.
Фиг.7: Финансиране на делегирани дейности от държавата и местни дейности в културата в Община Велико Търново през 2016-2018 г.
Източник: Община Велико Търново
Бюджетът в група „Култура“ на Община Велико Търново, разпределен по дейности, през 2018 година изглежда по следния начин:
Фиг. 8: Разпределение по дейности на средствата в бюджета за култура в Община Велико Търново за 2018 г.
Източник: Община Велико Търново
Най-голям дял заемат дейностите музеите и галериите, с близо 37%. На второ място по значение са „Други дейности“ - включват разнообразни инициативи, свързани преобладаващо фестивали, чествания и други празници, включително и в малките населени места. На трето място по размер на финансиране са читалищата, следвани от библиотеките. Радио, оркестри и ансамбли, обредни домове и театри имат относително малка тежест в местните финанси. Така разпределен, местният бюджет е практически насочен в посока динамизиране на различните подсектори в Група „Култура“. Подобен профил на местните културни политики са още един съществен аргумент в полза на прецизно планиране, добре ориентирано наблюдение и адекватна оценка на произтичащи ефекти и възможни перспективи.
Съществен принос за облика и идентичността на Община Велико Търново има Културният календар. В него през 2019 г. е предвидено да се реализират 112 събития в размер на 657 884 лв. Близо половината от предвидените средства са предназначени за подпомагане и популяризиране на културното наследство. Втори по значение са сценичните изкуства, следвани от визуалните изкуства, аудиовизията, любителското изкуство и книгите. За близо една трета от събитията Община Велико Търново съдейства с логистична помощ и освобождаване от разходи за наем. Подобни действия оптимизират в значителна степен преките финансови разходи.
0
Част от представените събития са без фиксирани дати на провеждане. Тази информационна непълнота прави проблематично качественото популяризиране на общинския Културен календар.
Фиг. 9: Разпределение на финансирането на общинския културен календар през 2019 г.
Източник: Община Велико Търново
Разпределението по събития дава допълнителна светлина върху себестойността им по видове. По този показател на преден план излиза подсекторът „Аудиовизия и медии“ със средна стойност от 20 156 лв. На второ място са сценичните изкуства, където средната стойност на финансираните прояви възлиза на 14 827 лв. За наследството този показател е 5744 лв., за визуалните изкуства – 2830 лв., любителското творчество – 1898 лв. и книги – 100 лв. Логично е подсекторите с относително широка мрежа от участници в региона да калкулират относително по-ниски разходи. Това в най-голяма степен се отнася до книгите, любителското творчество и визуалните изкуства. Филмопроизводството, което не разполага с местни ресурси, се характеризира с относително най-висока себестойност. Същото се отнася и до сценичните изкуства. Друг основен фактор за цената на събитията е технологията и особеностите на създаването им. Онези от тях, които се продуцират с колективни усилия (сценични изкуства и наследство), са и по-скъпи.
В количествено отношение преобладават събитията, свързани с наследството, визуалните и сценичните изкуства. Значително подценени са книгите и аудиовизията и медиите.
Фиг. 10: Разпределение на културния календар в Община Велико Търново през 2019 г. по видове и брой събития
Източник: Община Велико Търново
Представената картина отразява дисбаланс в местното културно съдържание.
1
Това, от своя страна, прави проблематично представянето на богатото разнообразие от тенденции, видове и стилове в отделните подсектори. Ето защо, един от водещите аргументи в планирането на Културния календар в бъдеще, е да се търси баланс в тяхното представяне. По този начин се гарантира в по-голяма степен и основното конституционно право на българските граждани, свързано с достъпа до националните и световни ценности в културата и изкуствата.
Конкретен израз на местната културна политика е и Програмата „Изкуство и култура“. В периода 2016-2018 година Община Велико Търново е подкрепила 25 проекта на 18 организации с обща стойност близо 130 000 лева. Най-голям брой проекти е реализирало представителството на СБХ – Велико Търново – общо три, Сдружение „Фюжън уей“ и „Великотърновско дружество за приятелство България – Япония“ – по два. Секторното разпределение на финансираните предложения изглежда по следния начин:
Фиг. 11: Видове финансирани дейности от Община Велико Търново по Програмата за творчески проекти през 2016-2018 г.
Източник: Община Велико Търново
В тригодишния период са финансирани следните организации и проекти:
2016
2017
2018
СБХ-гр. Велико Търново Юбилейна изложба - 25 години фестивал „Процес – пространство“
0
1958 лв.
СБХ-гр. Велико Търново Скулпутрни обекти и пластика в екстериорна среда В. Търново
0
7500 лв.
СБХ-гр. Велико Търново
„70 години великотърновски художници 1948-2018“
0
9600 лв.
„Великотърновско дружество за приятелство България – Япония“
„13-ят месец“ /адаптация и представяне на спектакъл по стихове и лирични прози на Гео Милев/
0
5589 лв.
„12-та нощ“ – нов спектакъл по Шекспир на хълма „Трапезица”
0
8000 лв.
Сдружение „Фюжън уей“
Guit art festival
0
10000 лв.
Сдружение „Фюжън уей“
Guit art festival
0
9000 лв.
Сдружение „Емилиян Станев“ „Морето на българина. Морски етюди в българската литература 1924-1944“ /книга/, автор доц. д-р Радка Пенчева
0
1290 лв.
СНЦ "Дупини“ Глобален номадски арт проект - Габровци
0
7000 лв.
НЧ „Съгласие-Дебелец“ гр. Дебелец
„Театър на колела“
0
2570 лв.
Туристическо дружество „Трапезица 1902“ „Паркова скулптура и функция“
0
10692 лв.
Фабер ЕООД
Топ джаз в старата столица
0
4400 лв.
Фондация „Аутентик“
Пътят към фолклора
0
3000
Сдружение „Бъдеще за Никопол“ „Римски бит, култура и кулинария в Никополис ад Иструм“
0
9666,67 лв.
Фондация "Арт лято"
Арт лято 2017
0
7100 лв.
Сдружение „П.И.Т.А.“
Отражения-претворено наследство
0
3600 лв.
Фондация "СФФ"
Hours Tsarevgrad film chalenge
0
4000 лв.
Сдружение „Клуб по танци Ун Бесо“
Un Beso Fiesta 14.09-16.09.2018
0
4880 лв.
Фуул спектра
3D Street painting festival
0
6000 лв.
„ФУЛЛ-СПЕКТРА“ ЕООД
„Арт Импресия-Старият град“
0
6850 лв.
ТД "Трапезица"
Младежка скулптурна колония: Светът на приказките в скулптура
0
4000 лв.
Сдружение „ВТ Ивентс“
„1 кв. м. Изкуство“
0
2500 лв.
Фиг. 12: Финансирани творчески проекти в периода 2016-2017 г.
Източник: Община Велико Търново
Програма „Изкуство и култура“ е своеобразно поле за експерименти и за тестване на нови творчески активности. От първостепенно значение е широкоспектърният им обхват. Успешно реализираните еднократни проекти е логично да влязат в официалния културен календар и да се финансират регулярно. За целта проектното финансиране се нуждае от система за наблюдение на изпълнението и оценка на резултатите.
Програма „Изкуство и култура“ финансира в най-голяма степен визуалните изкуства. По този начин се насърчава директно творческия процес, плод на индивидуални усилия. Положителна оценка заслужават и подкрепените проекти в сферата на сценичните изкуства. Чрез тях се търси адаптирането на нови пространства и представянето на спектакли и концерти с експериментален характер. Макар и с относително по-малък дял, наследството участва с три реализирани проекта, чрез които се създават нови форми на общуване с различни страни от живота в миналото. Книгите, любителското творчество и аудиовизията имат най-скромно участие в Програмата на Община Велико Търново, затова в бъдеще е целесъобразно да получат по-активна подкрепа.
0
Общата характеристика на местната културна политика се изразява с нарастващо държавно участие във финансирането на делегирани дейности и намаляващ относителен дял на местните дейности. Подобна тенденция ограничава възможностите за дългосрочни и интегрирани местни културни политики предвид нарастващата независимост на държавно финансираните дейности от общинските бюджети. Културното наследство заема приоритет във финансираните културни инициативи, но заедно с това се търсят активно и нови форми на ситуирането му в градската среда и региона.
0
-
Материално и нематериално културно наследство
0
-
наземни, подземни и подводни археологически обекти и резервати;
исторически обекти и комплекси;
архитектурни обекти и комплекси;
етнографски обекти и комплекси;
образци на парковото изкуство и ландшафтната архитектура;
ценности (образци), включително антропологични останки, открити при теренни проучвания, и останки на палеозоологията и култивирани растения;
индустриално наследство;
произведения на изящни и приложни изкуства;
0
-
устни традиции и форми на изразяване, в това число и езика в качеството му на носител на нематериалното културно наследство;
художествено-изпълнителско изкуство;
социални обичаи, обреди и празненства;
знания и обичаи, отнасящи се до природата и вселената;
знания и умения, свързани с традиционните занаяти.
0
музейни експозиции:
Археологическият музей се намира западно от площад “Съединение”. Изложените археологически паметници илюстрират хилядолетната история и култура на Великотърновския регион, като акцентът е поставен върху периода, когато градът е столица на българската средновековна държава.
Музеят „Възраждане и учредително народно събрание“ е в сграда на стария турски конак, изграден през 1872 г. от големия възрожденски строител майстор Колю Фичето. Представлява кръстовидна сграда с арковидно оформен вход от север. В него се помещава експозицията “Възраждане и Учредително събрание”.
Музеят „Нова и най-нова история“ се намира в непосредствена близост до музея „Затвор“ във Велико Търново. В една от залите му е експонирана временната изложба “Велико Търново и българската държавност”. Водещата идея на изложбата е представянето на града като символ на приемствеността на българската държавност в първите десетилетия след Освобождението.
Музеят „Затвор“се намира южно от изградения през 1872 г. от майстор Колю Фичето конак. Строителството на затвора започва около средата на XIX в. През 1854 г. той вече се използва по предназначение. Сградата е изградена изцяло от камък, с дебелина на стените 0,70–0,90 м. Постройката има един приземен и два горни етажа.
Музеят „Сарафкина къща“се намира на улица “Гурко” във възрожденската част на град Велико Търново. Построена е през 1861 г. Първоначално е предназначена за жилище и работно място на Димо Сарафина. По-известна е с името на съпругата му Анастасия като къщата на Атастасия Сарафката или Сарафкината къща. През 1965 г. е обявена за паметник на културата с национално значение. От 1981 г. е музеен обект, където се представят етнографски изложби.
Къщата–музей „Петко Р. Славейков“ на родения във Велико Търново през 1827 г. възрожденец учител и държавник. Той е един от най-активните ръководители на борбата за независима българска църква. Участник е и в Руско-турската освободителна война през 1877 – 1878 г. Къщата е реставрирана през 1971 г.
Музеят „Констанцалиева къща“ е един от най-забележителните и представителните паметници на жилищната архитектура в с. Арбанаси. Първоначалното й изграждане се отнася към края на XVII в. В следващите столетия жилищната сграда претърпява няколко преустройства, довели до сегашния й вид.
Къщата–музей „Филип Тотю“ се намира в махала „Гърците”, в близост до с. Вонеща вода. Отстои от гр. Велико Търново на 40 км в южна посока. Легендарният български войвода е роден на 10 април 1830 г. Сформира малка чета през 1854 г., с която извършва наказателни операции срещу османските власти.
Археологическият резерват „Никополис ад Иструм“ се намира на 20 км северно от Велико Търново. Разположен е върху невисоко плато на левия бряг на р. Росица. Градът е основан от римския император Марк Улпий Траян (98 – 117 г.) в чест на победата му над даките (106 г.).
Историческият музей – гр. Килифарево се намира на 11 км южно от Велико Търново. Експозицията на музея, разположена в строената през първата половина на ХІХ в. Саралиева къща, има общоисторически характер.
Етнографският комплекс „Осенарска река“ е разположен в долината на р. Осенарска в близост до махала „Гърците” до с. Вонеща вода. Отстои от гр. Велико Търново на 40 км в южна посока. В комплекса могат да бъдат видяни типичната за тази част от Балкана жилищна постройка, действащи тепавица и воденица.
Музейните обекти в системата на РИМ – Велико Търново са:
Архитектурно–музеен резерват „Царевец“. В продължение на повече от две столетия Търновград е столица на Второто българско царство (края на XII – XIV в.). Той е центърът, в който се решават най-важните политически, религиозни, административни и културни въпроси в живота на средновековната държава.
Архитектурно-музейният резерват „Трапезица“ е кварталът-крепост на столичния Търновград, разположен северозападно от Царевец. От три страни е опасан от плавните меандри на река Етър (Янтра). Естествено защитен от високия скален венец, хълмът „Трапезица” имал здрави крепостни стени, които следват неговите извивки. Има площ от около 80 дка.
Мултимедийният посетителски център „Царевград Търнов“ е разположен в близост до хълма „Царевец”. В него под формата на скулптури и стенописи са представени исторически личности и паметни събития от периода на Второто българско царство. Визуализира се живота на различните социални слоеве в средновековното българско общество – владетели, духовенство, болярска и войнска прослойки, занаятчии.
Храмът „Св. 40 мъченици“ е построена и зографисана по волята на българския цар Иван Асен ІІ, в чест на голямата му победа над епирския деспот Теодор Комнин през 1230 г. В средата на ХІІІ в. около храма се създава царският манастир „Великата лавра”. Знаменитата търновска църква е център на редица важни събития.
Храмовете „Св. Петър и Павел“ и „Св. Иван Рилски“ включват Храмът “Св. Петър и Павел” в северното подножие на крепостта на хълма Царевец. Издигането му се свързва с акта на пренасяне на мощите на св. Йоан Поливотски от цар Калоян в столичния Търновград през 1204 г. Църквата „Св. Иван Рилски” е част от манастирския комплекс при храма „Св. Петър и Павел”;
„Шишмановата баня“ е сред най-автентичните паметници на културата на Второто българско царство. Намира се в северното подножие на крепостта Царевец, между църквите „Успение Богородично” и „Св. св. Апостоли Петър и Павел”, на левия бряг на река Янтра, непосредствено до Владишкия мост. Тя е една от малкото добре запазени средновековни бани в България.
Храмът “Св. Димитър” е разположена в източното подножие на крепостта Трапезица. Историческите сведения я свързват с обявяването на въстанието на братята Асен и Петър, довело до възстановяването на българската държава през 1186 г.
Храмът “Св. Георги” е разположен в източното подножие на крепостта Трапезица. Представлява масивно изградена каменна постройка с размери 10,40 х 5,12 м. Във вида, достигнал до наши дни, храмът е изграден в началото на XVII в. В притвора му има запазени останки от два живописни слоя.
Храмът “Рождесто Христово” в с. Арбанаси е издигнат през втората половина на XVI в. Зографията му е завършена през 1597 г. В рамките на тези близо девет десетилетия възниква уникален стенописен ансамбъл, който няма равен в българските земи
Храмът “Св. архангели Михаил и Гавраил” в с. Арбанаси представлява издължена по оста изток-запад масивна каменна постройка, покрита с двускатен покрив. Във вида, достигнал до наши дни, храмът е изграден в последната трета на XVII в. Преди това на същото място е съществувала по-ранна култова постройка, издигането на която е станало в края на XVI – началото на XVII в.;
Храмът “Св. Димитър” - с. Арбанаси е изграден през 1621 г. върху основата на по-стара постройка от средата на XVI в., което го прави най-ранният култов паметник, издигнат в Арбанаси. От този период на съществуване на храма е запазена зография, илюстрираща житиен цикъл на св. Георги.
Храмът “Св. Георги” се намира в югозападната част на с. Арбанаси. Представлява масивно изградена каменна постройка с размери 21 х 10,05 м, покрита с двускатен покрив. В този си вид черквата е издигната в края на XVII или началото на XVIII в. – между 1700 и 1709 г. Представени са иконографските цикли Великите празници, Страстите Христови и Следпасхалния цикъл.
0
Данните за числеността на работещите в музеите на страната показват, че между 2012-2017 г. техният брой се е увеличил с близо 20%. За същия период в Област Велико Търново ангажираните музейни специалисти са нараснали с близо 29%. Същевременно делът на квалифицираните специалисти с научна степен е под средните стойности за страната в началото (35% към 32%) и в края на периода (31% към 27%). Относително ниският дял на квалифицираните специалисти във Велико Търново се дължи и на обективните условия, свързани с нуждата от помощен персонал, необходим за поддържането на големите като площ музейни и архитектурни обекти.
Фиг. 13: Численост на работещите в музеите на страната и в Област Велико Търново през 2012-2017 г.
Източник: НСИ
В периода 2012-2016 г. регистрираните посещения в музеи общо за страната се колебаят между 4,1 и 5,1 млн. - за Област Велико Търново, съответно между 360 000 и близо 500 000. По-детайлният поглед показва, че пикът в отчетените посещения за Велико Търново е през 2013 година, когато са регистрирани над 500 000 гости на музеите. Ръстът на посетители все още не е достигнал устойчиви положителни характеристики.
Фиг. 14: Посещения в музеите на страната и Област Велико Търново в хил. през 2013-2016 г.
Източник: НСИ
0
Чуждестранните посетители заемат относително по-висок дял за Велико Търново – между 16 и 20% - при среден дял за страната между 9 и 11%. През същия период чуждестранните посетители в музеите на страната са нараснали с 34%, а за Велико Търново – с 38%. Относително по-малката разлика в ръста на чуждестранните туристи между страната и старата българска столица отразява тенденция за достигане на пределни величини. Следователно, поне в краткосрочен план, основните резерви са приоритетно в насърчаване на локални посещения и вътрешния туризъм.
0
Не е за подценяване и обстоятелството, че ръстът на туристите от чужбина, се характеризира с по-ясно изразено непостоянство в стойностите. Това се дължи на относително по-голямо влияние на геополитически фактори, двустранни отношения, визов режим и др.
Фиг. 15. Посещенията в музеите на чужденци във Велико Търново и страната през 2012-2017 г.
Източник: НСИ
Музейните специалисти в Област Велико Търново са сред най-ангажираните за страната в обслужването на посещения. Това личи от представената графика. Данните са обективна основа за оценка на
0
социалната значимост на музейните експозиции. Те са и убедителен показател за
0
интензивността на положения труд. Също така, макар и непряко отразяват и
0
финансовия принос на музеите, по-голямата част от който попълва общинските бюджети.
Фиг. 16: Брой регистрирани посещения, средно на музеен специалист по области през 2018 г.
Източник: НСИ
Ключово значение за културното наследство има Великотърновският университет „Св. Св. Кирил и Методий“, който обучава студенти по история, етнология, културен туризъм, педагогика на обучението по история и философия, теология, романистика, русистика, славистика.
Сред институтите, ангажирани с културното наследство, е и Държавен архив-Велико Търново, където се провежда единната държавна политика в областта на архивното дело на територията на Великотърновска област. Архивът осъществява научно-методическо ръководство и контрол върху съставянето, регистрирането и съхраняването на документите от учрежденията, организациите и предприятията, експертизата на научно-историческата и практическата им стойност; комплектува и извършва научно-техническа обработка на архивни фондове и документи; реализира широка популяризаторска и научно-информационна дейност за всестранното и пълноценното използване на архивните документи. В своята дейност архивът се ръководи от Закона за Националния архивен фонд и свързаните с него други нормативни актове.
Държавният военноисторически архив към Държавна агенция „Архиви” е създаден със заповеди на Министъра на отбраната № 50/9 февруари 1951 г. и № 140/ 20 март 1951 г. и Директива на началника на Генералния щаб № 4544/ 21 май 1951 г. с наименованието “Централен архивен фонд”. Утвърден е като ведомствен с Постановление на Министерския съвет № 807/6 октомври 1952 г. До 1999 г. Централният военен архив е подчинен на Министерството на отбраната и на Генералния щаб. С Постановление № 237/ 21 декември 1999 г. е прехвърлен към Главно управление на архивите при Министерския съвет. Към момента архивът наброява 3401 фонда с 424326 архивни единици (в това число 61 лични фонда с 1821 архивни единици). Регистрирани са и 303 частични постъпления.
Регионалната занаятчийска камара-Велико Търново обединява занаятчиите на територията на общината.
Голямо значение за богатото културно наследство има и Великотърновската света митрополия. Във Великотърновската духовна околия съществуват 54 действащи храма, а само на територията на община Велико Търново - десет манастира. Там са съхранени стенописи, икони и църковни принадлежности от 17-18 в.
Съществуват традиционни и утвърдени събития, които са ангажирани със съхраняването и популяризирането на нематериалното културно наследство от региона, страната и чужбина. Сред тях се откроява Петропавловския събор – съвместна инициатива на Община Велико Търново, Община Горна Оряховица и Община Лясковец. Националният събор се провежда от 1993 г. на всеки две години в навечерието на Петровден в околностите на манастира „Св. Св. Петър и Павел”, намиращ се над град Лясковец и има характер на всенародни игри и надпявания. Съборът е форум на международно сътрудничество и сцена, на която са се изявявали гост-изпълнители от Унгария, Гърция, Италия, Дания, Сърбия, Словакия, Черна гора, Полша, Грузия, Молдова, Румъния, Tурция и др. Гостували са най-популярните народни изпълнители като Илия Аргиров, оркестър „Хоро“, Калинка Згурова, Христина Лютова, Любка Рондова, Иван Дяков, Николай Славеев, Росица Пейчева, Николина Чакардъкова и др.
Националният фолклорен фестивал „Насред мегдана в Арбанаси” се организира от Народно читалище „Иларион Драгостинов” – с. Арбанаси, Община Велико Търново и Кметство Арбанаси. Събитието е продължение на фестивала „Хоро сред село” в село Арбанаси през 1987 и 1988 г., чийто организатор е Градската асоциация за култура и туризъм във Велико Търново. Провежда се на открита сцена всяка година в началото на юни.
Националният конкурс за хумористичен фолклор се провежда в гр. Килифарево от 2015 г. Организира се от НЧ "Напредък", гр. Килифарево в края на месец август. Събитието отличава участниците в раздели автентичен фолклор и обработен фолклор с подраздели словесен, песенен, танцов фолклор и индивидуални изпълнители и раздел авторски творби на фолклорна основа с подраздели словесен и песенен фолклор.
Международният античен римски фестивал "Нике - играта и победата" се провежда от 2015 г. в края на август в археологическия резерват Никополис ад Иструм и се организира от Сдружение „Бъдеще за Никюп”, Община Велико Търново, РИМ Велико Търново, Кметство с. Никюп и Сдружение „Мос Майорум Улпие Сердице” – София. Програмата включва ателиета за демонстрации на римски настолни игри, римска мода и прически, игра с публиката, пресъздаване на ритуали, демонстрация на екипировка, бойни построения и битки, римски процес, робски пазар и гладиаторски боеве, спортни игри, римска кухня, рецитал на антична поезия, концерти на ансамбли за старинна музика и др.
Международният фестивал на историческите възстановки се провежда от 2015 г. в крепостта „Царевец“ и се организира от Сдружение „Търновци“, Община Велико Търново, РИМ-Велико Търново. Фестивалът представя различни аспекти от живота на столичния Търновград през ХІІ – ХІV век – занаяти, бит, кухня, воински умения, въоръжение, игри и развлечения. Във фестивала участват групи за исторически възстановки от България, Сърбия и Унгария.
Нощ на Самоводската чаршия и фестивал на занаятите се провежда в края на септември на територията на Архитектурно експозиционен комплекс „Самоводска чаршия“. Организатор е „Царевград Търнов“ ЕООД и Община Велико Търново. Празникът превръща най-прочутата улица във Велико Търново в място на специални събития, които популяризират местните традиционни занаяти.
Трабант фест отразява съвременните проекции на културното наследство. Фестивалът се провежда от 2010 година през м. март. Организатор е Община Велико Търново.
Международното туристическо изложение „Културен туризъм“ е първият специализиран форум в България, създаден през 2004 година с основен организатор „Царевград Търнов“ ЕООД. Отношението и използването на културното наследство, архитектурните факти, монументалното изкуство, културните събития, фестивалния живот като цяло определят уникалността на този вид туризъм.
В обобщен вид, културното наследство в Община Велико Търново се характеризира със стабилно функционираща институционална структура, разнообразни музейни експозиции и обекти и разнообразни събития, популяризиращи нематериалното културно наследство на региона, страната и света. Информацията за Регионалния исторически музей е добре структурирана в сайт.
0
В краткосрочен план е необходимо да се повиши капацитета на подсектора като квалификация на ангажираните музейни специалисти, включително и в сферата на културния мениджмънт. В дългосрочен план следва да се инвестират средства в системни проучвания на нематериалното културно наследство, увеличаване на експозиционните площи на музеите, консервация и реставрация на обекти, както и да се предприемат действия за обогатяването на музейните фондове чрез откупки и дарения от страната и чужбина.
Културните политики в подсектора се отличават със следните особености:
0
-
популяризира материалното и нематериалното културно наследство от предишни епохи, като условие за приобщаването на съвременния човек към местната историческа памет;
насърчава се достъпа към паметниците от миналото;
отношението към обектите и събитията се гради като към безспорни ценности. Трудно се допускат експериментални и авангардни инициативи, но е препоръчително да се търсят внимателно нови форми на тълкуване на миналото;
културното наследство се включва в образователни инициативи с цел укрепване на местната общност и изграждане на самочувствие спрямо града и региона;
дейностите се финансират преобладаващо с публични средства чрез директно възлагане и съгласно действащото законодателство в сферата на обществените поръчки;
насърчава се приоритетно общностно развитие, в съчетание с активен междукултурен диалог, зачитайки цивилизационните постижения и богатото културно наследство в Европа и света;
създава се положителен образ пред външния свят;
материалното културно наследство се финансира преобладаващо с регулярно установени субсидии под формата на делегирани дейности от държавата, докато нематериалното културно наследство се финансира преобладаващо чрез местни дейности и на проектен принцип;
насърчава се потреблението на вече създадено културно съдържание и в относително по-малка степен създаване на ново съдържание;
управлението на дейностите е централизирано, предвид високия обществен интерес и специфичните компетенции, които изисква;
поддържането и обогатяването на материалната инфраструктура се нуждае от значителни по обем инвестиции;
от съществено значение е насърчаването на създадената практика на договаряне с мениджъри и продуценти за събития за витализиране на културно-исторически обекти или фестивали и събори.
-
Визуални изкуства, архитектура и дизайн
0
С цел поддържане и развитие на достиженията се очертава необходимостта от непрекъснато обновяване на фондовете на Художествената галерия, по-добра публичност и популяризиране на съществуващите художествени ценности и по-активно участие на творческите индустрии и съвременните визуални форми за намеса в градската греда.
Културните политики и планирането в сферата на визуалните изкуства се отличават със следните особености:
0
-
в отличие от културното наследство, визуалните изкуства се нуждаят от по-широко споделен план на действия, доколкото имат пряко отношение към местния актуален начин на живот;
визуалните изкуства кореспондират непосредствено с други обществени блага – образование, естетизация и опазване на архитектурната и природната среда и т.н.;
присъствието на визуалните символи и обекти във всекидневието, е целесъобразно да се реализира чрез по-активно участие на по-широк кръг от граждани;
приложението на дейностите изисква непрекъснат диалог с различни видове институции;
широкият спектър от участници се нуждае от съчетаване на публични ресурси и частни инвестиции;
действията се фокусират приоритетно върху съвременните форми на художествена активност;
целите следва да се насочат преобладаващо към създаване на престиж пред гостите на града;
от особено значение е подпомагането на местни художествени творци, които познават в детайли градската среда. Съвместната работа с творци от други места може да обогати местния начин на живот, но на основата на внимателно подготвено и консултирано задание;
целесъобразно е да се създават условия за ефективни инвестиции сред предприемачите в сферата на културните и творческите индустрии;
по отношение на икономическото развитие, действията следва да доведат приоритетно до насърчаване на производство на визуални и архитектурни обекти, а също така да се стимулира потреблението на изкуство от страна на публичните институти, местните корпорации, местните жители и гостите на града от страната и чужбина;
управлението в сферата на визуалните изкуства изисква децентрализация, основана на базисни регулационни норми;
предвид разнообразието на операторите в подсектора и характера на инициативите, действията следва да се основават в по-голяма степен на проектен принцип и в относително по-малка степен на гарантирано бюджетно финансиране;
творчество в сферата на визуалните изкуства и архитектурата предполага внимание преди всичко към творците, а не толкова към подпомагане на изкуствата като цяло;
целесъобразно е активността да се фокусира преди всичко върху дейности, а не върху инфраструктура;
предпочитан инструмент за разпределение на публичните ресурси е държавното субсидиране по определен стандарт, финансиране на проекти и директното договаряне с артисти.
0
-
Сценични изкуства
0
МУЗИКА
0
ТЕАТЪР
0
ТАНЦ
0
СЪСТАВНИ
ХУДОЖЕСТВЕНА
ТРАДИЦИОНЕН
КЛАСИЧЕСКИ (БАЛЕТ)
ОПЕРА
Симфонична
Трагедия
Кантатно-ораториална
Сатира
Хорова
Комедия
Камерна инструментална
Камерна вокална
ФОЛКЛОР
ОПЕРЕТА
ДЖАЗ
ФОЛКЛОРЕН
МЮЗИКЪЛ
РОК
КУКЛЕН
МОДЕРЕН ТАНЦ
ЦИРК
ПОП
ПАНТОМИМА
ТАНЦОВ ТЕАТЪР
ПЪРФОРМАНС
Фиг. 17. Видове сценични изкуства
На територията на Община Велико Търново професионално ангажираните участници в системата на музикално-сценичните изкуства са в трупата на Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“. Културният институт е основан през 1952 г. като регионален театър на базата на съществуващите любителски театри във Велико Търново, Горна Оряховица и Трявна. От 1956 г. театърът става държавен. Една година по-късно на негова територия се създава и оперета. От 1971 г. работи в модерна и специално пригодена театрална сграда с голяма и камерна зала. Натуралните показатели на института показват следните стойности за 2015-2017 г.:
Фиг. 18: Приходи и субсидия за МДТ "К.Кисимов" в периода 2015-2017 г.
Източник: Министерство на културата
Съгласно действащата Методика, за всеки лев приход от билети, МДТ „К. Кисимов“ получава 4 лева под формата на субсидия от Министерството на културата. В сравнение с останалите сходни културни институти в други областни центрове на страната, системата на субсидиране на сценичните изкуства във Велико Търново, е в по-неблагоприятна ситуация. В методиката на министерството на културата за 2019 г. музикално-сценичните изкуства се субсидират между 4 лева за всеки лев приход при Софийска опера и балет и 8 лв. за извънстоличните симфонични състави. Театрите получават, съответно, между 2,5 лева за драматично изкуство и 3 лв. за куклено изкуство. Като се добави и обстоятелството, че в града не съществува публично финансирана професионална трупа за куклено изкуство, необходимостта от промени в регулацията на финансиране на професионалните сценични изкуства става още по-очевидна. Изводът се потвърждава от следните данни за 2017 г.:
София - град
22 лв.
Сливен
5лв.
Русе
20 лв.
Хасково
4 лв.
Стара Загора
11 лв.
Кърджали
4 лв.
Пловдив
10 лв.
Добрич
4 лв.
Видин
10 лв.
Велико Търново
3 лв.
Бургас
10 лв.
Враца
3 лв.
Варна
9 лв.
Силистра
2 лв.
Средно
9 лв.
Смолян
1 лв.
Плевен
9 лв.
Ловеч
1 лв.
Шумен
7 лв.
Благоевград
1 лв.
Разград
7 лв.
София - област
0 лв.
Ямбол
6 лв.
Кюстендил
0 лв.
Пазарджик
6 лв.
Монтана
0 лв.
Габрово
6 лв.
Перник
0 лв.
Търговище
6 лв.
Фиг. 19: Държавно финансиране за сценични изкуства в лева на човек на база броя на населението по области
Източник: Министерство на културата и НСИ
Стойностите са изчислени като получената субсидия за държавните институти е разделена на броя на населението в съответните области. На фона на твърде неравномерно разпределените ресурси, Велико Търново е сред градовете с най-скромно финансиране от държавата.
0
Решаването на представените проблеми изисква застъпнически инициативи на народните представители от Великотърновски многомандатен избирателен район и на общинското ръководство.
Логично, по-голямата част от градовете с ограничени държавни субсидии за сценични изкуства са в челото по средна посещаемост на театрални спектакли.
Фиг. 20: Средна посещаемост на едно театрално представление по области през 2017 г.
Източник: Министерство на културата и НСИ
Сред ресурсите в сферата на сценичните изкуства е и Великотърновският университет „Св. Св. „Кирил и Методий“ с обучението по педагогика на обучението по музика.
Общинският духов оркестър е създаден през 1967 г. към СП "Културен отдих и художествена украса" с диригент Дочо Папазов. В началото съставът участва в различни празнични събития в града и региона, а по-късно със самостоятелни концерти на открито в градския парк и турнета в страната и чужбина (Швейцария, Германия, Унгария и Чехия), както и на много фестивали и прегледи на професионални оркестри. Сред редовните солисти на оркестъра са Теодосий Спасов, Хилда Казасян, Васил Петров и много други. От 2014 година диригент на оркестъра е Владимир Бошнаков. През 2018 година съставът е реализирал 51 концерта.
Куклен театър „ВЕСЕЛ“е създаден през 1998 година като частна формация, която развива своята дейност в НЧ „Искра”. Някои от постановките са реализирани с финансовата подкрепа на Министерство на културата, РРЦК „ФабриКата” и Швейцарската културна програма в България. Заглавията от репертоара се избират и поставят така, че представленията да бъдат мобилни, сценичната им реализация да не изисква специално техническо оборудване, както и да имат своя живот в бъдеще, да се поддържат и играят. Общината е изградила трайно партньорство с частния куклен театър „Весел“, благодарение на което всяка събота в салона на НЧ „Искра“, освен представления на театъра-домакин, гостуват и куклени театри от страната. През 2019 г. е поставено и началото на Международен фестивал за куклени театри „Лято, кукли и приятели“.
Дворецът на културата и спорта “Васил Левски” е мултифункционален комплекс за събития. Открит е през 1985 г. и заема 5184 кв.м застроена и има 11 726 кв.м разгъната площ на 10 нива. Голямата зала има 1600 места с 6+2 изхода, допълнителна възможност за концерти и др. обществени прояви за поставяне на до 300 подвижни стола, сцена 200 кв.м. и подвижен подиум от модули с размери 100/200/100 см с обща площ 240 кв.м. Залата има оборудвана кинокабина и широк екран с възможност за 35 мм филмови прожекции. Конферентната зала е с 40+6 работни места и 5 кабини за симултантен превод от и на 5 езика. Заседателни зали – 1 х 20 места, 1 х 15 места, 1 х 5 места. Пресцентърът има 60 места и 8 кабини с директен поглед към залата, офис и WC. Централното входно фоайе има 4 обособени места за магазини и 350 кв.м. изложбена площ на 2 нива.
НЧ „Надежда 1869“, основано на 8 юни 1869 година, е първата читалищна сграда с театрален салон в България, построена през 1886 година. Проектът е изработен и подарен от австро-унгарския инженер Франц Белабел. Читалище "Надежда" се свъзрва с исторически събития, важни за утвърждаването на българската държава. На 2 август 1887 година Фердинанд Сакскобургготски полага клетва за български княз. В читалището заседават Третото велико народно събрание (19.10.1886 година), Четвъртото велико народно събрание (3-17 май 1893 година) и Петото велико народно събрание (9 юни-9 юли 1911 година). Тогава на сградата е поставен историческият надпис "Съединението прави силата". През 1973 година театралният салон е обявен за национален паметник на културата с историческо значение. Залата разполага с 300 места и продължава да се ползва за театрални спектакли и концерти.
Залата на Община Велико Търново разполага с 300 места и освен за пряката дейност на общинската администрация и Общинския съвет, домакинства разнообразни концертни и други празнични събития.
Летният театър в парк „Марно поле“ е построен през 1957 г, но в края на 80-те години спира да функционира и не е бил поддържан. През годините домакинства разнообразни концерти в различни жанрове на изпълнители от страната и чужбина Театърът се използва и за филмови прожекции. През 2013 г., след основен ремонт функционира отново като място за различни сценични изяви, като разполага с 1500 седящи места.
Сред събитията в сферата на сценичните изкуства се откроява Сезонът на българските оперни театри „Сцена на вековете“
1
. Форумът съществува от 1985 година. За целта e изградено специално сценично съоръжение в територията на Архитектурно-исторически резерват „Царевец“, където се представят оперни и балетни постановки, специално пригодени за това пространство. Специално за събитието, сред останките на двореца на Царевец, е построена специална сцена. Сценичното пространство е организирано в хармония с автентичната историческа среда, а над 1000 зрителски места са разположени около сцената и в подножието на Патриаршеската църква.
Международният фолклорен фестивал Велико Търново се провежда от 1998 г. през втората половина на юли в Летен театър – Парк „Марно поле“. Организатори на фестивала са Фондация „Международни фолклорни фестивали”, Община Велико Търново и Националната секция на CIOFF /Международен съвет на организаторите на фестивали за фолклор и традиционни изкуства/ в България.
Международният фестивал „Дикси джаз фест“ се провежда от 2008 година през месец юли на територията на Парк „Асеневци“ и Летен театър в Парк „Марно поле“. Организатори са Фондация „Дикси джаз фест“ - Велико Търново, Община Велико Търново, НЧ „Надежда 1869“ - Велико Търново. "Дикси - Джаз Фест" Велико Търново отделя специално място на стиловете от зората на джаза - блус, рагтайм, диксиленд, суинг..., но заедно с това е отворен към всички течения в джаза. Концертите са безплатни за публиката, а организаторите разчитат и на спонсори.
Международният конкурс за млади поп изпълнители на популярна песен „Сребърна Янтра” се провежда в края на септември и началото на октомври от 2002 година на сцената на Музикално-драматичен театър „К. Кисимов”. Организатор е Сдружение „Сребърна Янтра-2003“ в партньорство с Община Велико Търново. Програмата включва Международен конкурс за млади поп изпълнители на популярна песен. Основна цел на събитието е създаване на международни творчески контакти и утвърждаване у младите изпълнители на вкус към най-добрите образци на българската и световна популярна песен.
Международният фестивал на военните оркестри се провежда в края на септември от 2007 година на територията на АМР „Царевец“. Организатори са Община Велико Търново и Националният военен университет „Васил Левски“. Фестивалът стана част от съвременната идентичност на Велико Търново и е част от културния календар на града. Изкуството на армейските музиканти предизвиква респект и възхищение сред многобройната публика.
Миндя рок фест се провежда от 2009 г. в края на август в едноименното село в северната част на Стара планина. Инициатор е известният политолог проф. Евгений Дайнов, който освен това свири в една от участващите групи. Организаторите дефинират мисията на феста като фестивал на свободен блус и рок; ежегоден ритуал по изпращане на лятото; организация от доброволци (без печалба и основана на ентусиазъм); безопасна среда за децата и забавление за цялото семейство; сцена за известни групи, които да свирят наравно с млади таланти.
Летният фестивал за класическа камерна музика Arbanassi Summer Music се провежда през юли от 2009 г. в с. Арбанаси, църквата-музей „Св.св. Архангели Михаил и Гавраил“, а от 2018 г. и в църквата-музей „Св. Георги“. Негови организатори са сдружение, регистрирано в Белгия, Регионалният исторически музей – Велико Търново и Община Велико Търново. Програмата съдържа камерни концерти с инструментална и вокална музика.
През последните години се наблюдава засилено предлагане на сценични изкуства. Данните на НСИ сочат, че в периода 2012-2017 година броят на регистрираните събития за страната се е увеличил двойно.
Представелния по години
2012
2013
2014
2015
2016
2017
Общо за страната
13267
14463
14694
14168
15162
15333
Велико Търново
116
211
186
83
200
217
Фиг. 21: Брой представления на сценични изкуства за страната и Велико Търново през 2012-2017 г.
Източник: НСИ
Независимо от увеличения общ брой посещения, националната статистика отчита намаляване на средната посещаемост: от 225 зрители през 2012 г., на 165 зрители през 2017 г.
Посещения по години
2012
2013
2014
2015
2016
2017
Общо за страната
1921978
2178249
2302217
2168625
2295343
2221693
Велико Търново
26062
31015
30505
17556
30562
35701
Фиг. 22: Брой посещения на сценични изкуства за страната и Велико Търново пре3 2012-2017 г.
Източник: НСИ
Велико Търново има безспорни постижения в подпомагането на театрални спектакли, оперета, мюзикъли и концерти. Особено значение имат форумите „Сцена на вековете“ и „Arbanassi Summer Music“ през летния сезон. Заедно с това се наблюдава нарастваща конкуренция от страна на външни продукции. В тази връзка са наложителни мерки, насочени към по-добро планиране и координиране на събитията. Също така са необходими инициативи за образоване на публики и осигуряване на достъп за хора в неравностойно положение, включително и от периферните райони на общината. Отсъствието на регулярни събития в сферата на симфоничната, камерната инструментална и вокалната музика, танцовия театър, експерименталния театър и пантомимата също изисква адекватни мерки. Недостатъчни като количество през годината са оперните, балетните и съвременните театрални спектакли. Създаването на специално поръчани нови произведения в различните сценични изкуства също се нуждае от подкрепата на местната власт.
В обобщен вид планирането в сценичните изкуства се характеризира със следните особености:
0
-
културата се възприема преди всичко като изкуство и в относително по-малка степен като начин на живот;
във фокуса е осигуряване на по-широк достъп до художествени и културни ценности;
изискват периодични консултации със заинтересованите страни;
преобладават публично финансираните институти и партньорски инициативи с принос на неправителствени организации и частни търговски дружества;
дейностите на професионалните общности са насочени към създаване на престиж, докато откритите сцени, които представят специално подготвени и пътуващи сценични продукции, търсят задоволяване и насърчаване на потребности сред местната общност и гостите на града;
преобладава национален и местен и в по-малка степен международен план;
насърчава се приобщаване към универсални обществени ценности и осигуряване на преки културни блага на местните жители;
преобладава субсидираното финансиране, но голяма част от събитията на външни оператори имат характер на търговски предложения, без да изискват публични финанси;
насърчава се приоритетно промотирането и потреблението, а не толкова творчеството и активното участие на местната общност;
управлението в сценичните изкуства се нуждае в по-голяма степен от централизация и публично споделена регулация;
прякото предоставяне на ресурси е за предпочитане във взаимоотношенията с местните културни институти, а за гостуващите продукции най-подходяща форма е проектното финансиране;
предвид колективния характер на създаването си, на преден план в културните политики е грижата за изкуствата и в относително по-малка степен вниманието се фокусира върху изпълнителите;
преобладаващо се финансират дейности и в относително по-малка степен - инфраструктура;
по-често срещана е практиката на договаряне с мениджъри пред възлагане на творчески задачи на индивидуални творци.
-
Книга, четене и библиотеки
0
Статистически райони
0
Области
Библиотеки с библиотечен фонд над 200 хил. бр.
общо - бр.
библиотечен фонд - хил. бр.
читатели - хил. бр.
зает библиотечен фонд - хил. бр.
0
България
0
46
0
32889
0
215
0
6144
2013
Велико Търново
3
1341
18
516
2013
0
България
0
48
0
33595
0
250
0
6658
2014
Велико Търново
4
1548
22
561
2014
0
България
0
48
0
34224
0
235
0
6739
2015
Велико Търново
4
1549
22
571
2015
0
България
0
47
0
33823
0
239
0
6816
2016
Велико Търново
4
1555
22
561
2016
Фиг. 24: Брой библиотеки, читатели и зает библиотечен фонд в библиотеки с фонд над 200 000 тома за страната и Велико Търново
Източник: НСИ
Народната библиотека „Петко Р. Славейков“ е създадена първоначално като трето книгохранилище за страната (след Националната библиотека в София и Народната библиотека в Пловдив). Основана е през 1889 г. като първата публична библиотека в гр. Велико Търново със свой устав и правилник на базата на „Устав на дружество „Развитие“ и Правилник към него. В него са регламентирани въпроси по издръжката, избора на ръководство, закупуване, използване и поддържане на книжния фонд. Библиотеката е методичен център за 150 обществени библиотеки на територията на област Велико Търново. През 1954 г. библиотеката се премества в единствена в страната, строена специално за нуждите на библиотека, сграда със седеметажно книгохранилище. Фондът й съдържа 600 000 тома литература на книжни и цифрови носители. Библиотеката обслужва годишно 10 000 читатели, участва в международни културни образователни програми и проекти, сътрудничи на обществени организации и сдружения и кореспондира с водещи обществени библиотеки. Дейността на библиотеката се затруднява от амортизираната база и недостатъчно добрите условия за съхранение на книжния фонд. Също така, развитието на града през последните шест десетилетия е изтласкало нейното функциониране извън активния делови център.
Съществена роля в насърчаване на библиотечните дейности и четенето има и Велико-търновският университет „Св. Св. Кирил и Методий“ и по-конкретно с обучението на студенти по специалностите „Българска филология”, „Английска филология”, „Връзки с обществеността”, „Книгоиздаване”, „Приложна лингвистика”.
На територията на Община Велико Търново работят няколко издателства. „Абагар“ АД е съвременен издателско-полиграфически комплекс с универсални възможности за производство на печатна продукция и добре развита издателска дейност. „Абагар“ е наследник на създадената през 1951 г. печатница „Димитър Найденов“. Днес тя е оборудвана с модерна техника, която позволява широк спектър от дейности в сферата на книгопечата. Продукцията на издателството се изнася в Чехия, Румъния, Македония, САЩ.
Издателство "Слово" е първото частно великотърновско издателство след промените от 1989 г., основано през септември 1990 г. За изминалите години с неговото лого са излезли около 1000 заглавия, някои от тях в по няколко издания, в над 15-милионен тираж. "Слово" работи в няколко основни направления: учебници и учебни помагала, съвременна българска художествена литература, литературоведски и литературнокритически издания, енциклопедични и справочни издания, речници, философска литература.
Издателство „Фабер“ е създадено във Велико Търново през 1996 г. От 2001 г. разполага със собствена печатна база. Освен с машини за дигитален и офсетов печат, тя е оборудвана и с необходимата техника за всички книговезки и довършителни операции за изработването на книги. Издателството е насочено предимно към научна, учебна и справочна литература. Издава и подбрана художествена литература. Досега е публикувало над 3000 заглавия. Отпечатани са и над 10000 заглавия за свои клиенти от цял свят.
Справката от НСИ сочи, че в национален мащаб и Велико Търново бележи сходен ръст на броя на издадените заглавия - с близо една четвърт. Наред с разнообразяването на издадените заглавия, във Велико Търново се наблюдава рязък спад на тиражите – от 209 000 през 2013 г. на 99 000 през 2016 г. Средният деклариран тираж на издателите е 200 копия на фона на 528 в национален мащаб за същата година и близо 500 копия през 2013 г.
Статистически зони
0
Статистически райони
0
Области
Издадени книги и брошури
общо
книги
брошури
заглавия - бр.
тираж - хил. бр.
заглавия - бр.
тираж - хил. бр.
заглавия - бр.
тираж - хил. бр.
Години
България
6853
4445
5939
3527
914
917
2013
Велико Търново
455
209
416
187
39
22
2 013
България
7515
4031
6443
2982
1072
1049
2014
Велико Търново
375
77
359
74
16
3
2 014
България
9320
4904
8221
3901
1099
1003
2015
Велико Търново
506
103
482
99
24
4
2015
България
8530
4507
7416
3475
1114
1032
2016
Велико Търново
495
99
461
92
34
7
2 016
Фиг. 25: Издадени книги и брошури в България и Велико Търново през 2013-2016 г.
Източник: НСИ
Тенденцията за намаляващото потребление на печатни издания е световен процес, но за България данните са обезпокоителни. Част от факторите за ограничаването на потреблението на печатни издания са от обективен характер – относително ниската покупателна способност заради минималните доходи.
0
Независимо от това, насърчаването на четенето е от ключово значение за култивиране на такива обществени добродетели като естетически вкус, по-добри знания и критическо мислене. Съгласно информация на Евростат, през 2016 г. домакинствата в Словакия са отделили най-голям дял от общите си разходи за книги, вестници и канцеларски материали (2,1%). Следват домакинствата в Германия (1.6%) и Полша (1.4%). В противоположния край на скалата най-ниски са акциите в България и Гърция (0,6%), Чехия, Испания и Малта (0,7%). Представената статистика е съществен аргумент в полза на необходими мерки за насърчаване на четенето.
Фиг. 26: Дял от общите разходи на домакинствата в ЕС за книги, вестници и канцеларски материали през 2016 г.
Източник: Евростат
Сред събитията в сферата на книгата се откроява Фоайе на книгата с автограф. Провежда се от 2016 г. през месец април. Организатор е РБ „П. Р. Славейков“, със съдействието на Община Велико Търново. Много издателства представят специално своята нова продукция, организират срещи с автори на книги в сферата на художествената проза, поезията и научната хуманитаристика.
Основните постижения на Велико Търново в сферата на книгата, четенето и библиотеките се коренят в историческата традиция на Търновската книжовна школа през 14 в., която има безспорен принос в езикови реформи, установили общовалидни езикови и правописни правила, приложени по-късно не само в България, а и в руските княжества, Сърбия, Влахия и Молдова. Добре развитата и функционираща библиотечна мрежа и университетското образование съдържат потенциал за насърчаване на четенето. За да водят до по-добри и устойчиви последици, са необходими повече инициативи и събития, свързани с книгата. Остарялата база на РБ „П.Р. Славейков“ налага инвестирането на сериозен ресурс в изграждането на модерна сграда.
Културното планиране в подсектора се характеризира със следните особености:
0
-
книгата, четенето и библиотечната култура се възприема по-скоро като начин на живот, а не толкова като изкуство, защото е част от всекидневието, свързано с информиране и оценка на информация и художествени символи.
като подход се търси създаване на по-широк достъп до художествени и културни ценности;
дейностите в подсектора се възприемат като условие за увеличаване на други обществени блага – образование, солидарност, гражданска култура, критическо мислене;
културната политика се осъществява чрез периодични консултации със заинтересованите страни, доколкото дейностите в този подсектор изискват определено равнище на експертиза;
прилагането на мерките трябва да е равно отдалечено от участниците в политическия процес – съветници, партии и др.;
предвид инфраструктурата, по-голямата част от ресурса се насочва към публично финансирани културни оператори чрез дългосрочни планове. Част от средствата финансират издателски проекти и други събития, свързани с популяризирането на четенето и книгите;
основен приоритет е уплътняването на националната идентичност, но заедно с това се провокира любопитство към преживяване на чуждия начин на живот, култура и изкуство;
насърчава преди всичко местно общностно развитие като част от универсални обществени ценности;
на преден план е културното разнообразие, а не монокултурата, доколкото досега с литературата се осъществява със средствата на конкретен език;
дейностите са балансирани, както спрямо наследството, така и спрямо съвременността;
действията в планирането са фокусирани преобладаващо върху осигуряване на културни блага на местните жители с цел подобряване на вътрешната реалност;
поради сложната си инфраструктура, свързана със съхраняване на книжното богатство, популяризиране на книгата и насърчаването на четенето, е установено преобладаващо финансиране чрез субсидии на основата на възприети стандарти;
следва се принципа на централизация, предвид специализираните стандарти и грижи за съхраняване на книжното наследство;
проектното финансиране е целесъобразно за малка част от общия бюджет на подсектора - събития и издателски инициативи;
инфраструктура като ангажимент преобладава спрямо дейностите;
директно договаряне е за предпочитане, предвид ограничения брой специалисти в тази област;
0
-
Аудиовизия и медии
0
-
популяризиране на европейското културно и езиково многообразие;
насърчаване на икономическия растеж и конкурентоспособността в творческите сектори;
подпомагане на културните и творческите сектори да се възползват максимално от цифровите технологии и да развият нови бизнес модели;
предоставяне на достъп до творческо съдържание на по-широка аудитория в Европа и в света.
0
326-те точки на свободен интернет достъп (wi-fi hotspots) в община Велико Търново. Достъпната дигитална среда пряко влияе върху процесите на обмяна на информация, допринася за социалното включване и хоризонтална комуникация между граждани и институции. Велико Търново, сравнено с други съпоставими общини, разкрива известно изоставане в процеса на развитие на
0
достъпна и богата дигитална среда. Например, сред първите общини в България са – очаквано – София с 4238 wi-fi точки, Варна – 1781; Пловдив – 1757; Бургас – 1715. На пето място е над три пъти по-малката по брой на населението Община Несебър, която има три пъти повече точки на свободен достъп до интернет – 1067.
Кратка справка от посочения сайт разкрива, че докато България разполага общо с 25 869 точки за свободен интернет достъп, съпоставими с нея страни са почти два пъти по-бедни откъм свободен дигитален достъп: Полша – с 13 661 wi-fi точки; Унгария – с 13 900, а Финландия, известна като иновативен и технологически лидер – едва с 3 089 точки. Същевременно, онези страни в ЕС, които са известни като успешни дестинации за културен туризъм, разполагат с почти три пъти повече точки за свободен интернет достъп: Италия – 72 971; Гърция – 80 081; Испания – 92 337. Следователно, Велико Търново се нуждае от повишаване на капацитета в осигуряването на достъпна дигитална среда.
Планирането в подсектора „Аудиовизия и медии“ се характеризира със следните особености:
0
-
чрез продуктите на аудиовизията и медиите културата се възприема не толкова като изкуство, а като начин на живот;
действията следва да се стремят да създават по-широк достъп до художествени и културни ценности;
културата се третира преди всичко като самооправдаваща се ценност, като на преден план се поставя популяризирането на националната и европейска идентичност в противовес на експанзията на масовата и комерсиална киноиндустрия;
добрите политики спрямо аудиовизията и медиите гарантират правото за свободен достъп до информация;
подкрепата на аудиовизуалния сектор е условие за увеличаване на други обществени блага – образование, солидарност, сплотеност, развитие на региона, опазване на природната среда и т.н.;
реализацията на културна политика в тази сфера, предвид обществения интерес и разширяващи се възможности за творческо участие, изисква условия за непрекъснато активно ангажиране на по-широк кръг от граждани;
аудиовизията и медиите се нуждаят от дистанциране спрямо политическия процес, доколкото темите, свързани с тях изискват безпристрастност и гарантиране на достъп до независими информационни източници;
по-голямата част от културните оператори в сектора са частни търговски дружества или независими организации, регистрирани съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел;
дейностите са насочени преобладаващо към укрепване на общности;
като последица на модерната цивилизация и съвременните технологии, на преден план е диалогът между културите, но също така укрепването на местна и регионална идентичност;
фокусира се равностойно върху наследството и съвременността;
предвид ограничения капацитет на местните културни оператори, се насърчават преобладаващо участници от други места;
осигурява културни блага на местните жители;
финансирането на дейности се доближава повече до инвестицията и следва да е обвързано с преки и измерими ефекти, отколкото да се реализира чрез субсидия, характерна за публично финансираните организации;
като територия на социално предприемачество, аудиовизията и медиите се реализират чрез принципа на децентрализация;
проектите са най-подходяща форма за финансиране;
колективният и екипен начин на създаване на продукции предполага фокус върху изкуствата и в по-малка степен върху индивидуалните участници;
финансирането на инфраструктура се осъществява преобладаващо чрез бизнес предприемачески инициативи, свързани с кинопоказ, радио или телевизионни дейности, докато с инструментите на публичното финансиране пряко може да се подпомагат дейности, свързани със създаването на аудиовизуални продукти – филми, радиопредавания, видеоигри и др. дейности. Основният мотив на подобни проекти следва да бъде свързан с популяризиране на местния начин на живот, идентичност и минало;
предпочитаната форма на отношения е директно договаряне с мениджъри, доколкото в случая става въпрос за многостранна дейност.
0
-
Читалища и любителски изкуства
0
Статистически зони
0
Общо
0
Действителни
0
Спомагателни
0
Колективни
0
Брой на населението в икономически активна и над-трудоспособна възраст 2017
0
% от населението в икономически активна и над-трудоспособна възраст
0
Статистически райони
0
Области
Общо за страната
272 797
246 128
23 294
3 375
5984041
5%
Велико Търново
12 224
11 299
920
5
206692
6%
Фиг. 30: Регистрирани членове на читалищата за страната и в Област Велико Търново през 2017 г.
Източник: НСИ
Читалищата в Област Велико Търново през 2017 г. заемат челни позиции в страната за следните видове дейности: кино и видеопоказ (2), представяне и обсъждане на книги (7), честване на бележити годишнини (11), уредени музейни сбирки (13). Относително по-слаби показатели декларират в сферата на празненствата и фестивалите (17), съборите (28). Представените данни показват необходимост от по-активни мерки в посока събития, насочени към укрепване на местната общност.
0
Области
0
Чествания на бележити дати и годишнини
0
Представяния и обсъждания на книги
0
Празненства и фестивали
0
Събори
0
Уредни музейни сбирки
0
Кино и видеопоказ
0
Други
Общо
21 267
7 130
24 334
3 762
1 001
4 245
12 531
Велико Търново
807
283
1 140
111
53
111
616
Фиг. 31: Културни и творчески дейности, организирани от читалищата по области и данни за страната и Велико Търново през 2017 г.
Източник: НСИ
През 2017 г. читалищата от Област Велико Търново регистрират най-добри резултати в страната при осигуряването на компютри с достъп до интернет. Високото технологично равнище на читалищните дейности са от първостепенно значение за разширяване на членския си състав и за реализация на иновативни проекти.
0
Фиг. 32: Читалища, осигуряващи компютри с достъп до интернет за ползване от потребители, читалища с функционираща библиотека и читалища със зала за представления по области
Източник: НСИ
Сред утвърдените средища за любителски изкуства е Младежки дом - Велико Търново. Домът предлага на младите хора различни възможности за свободното време с изкуствата: музика, изобразително изкуство и керамика, театър, танц, литература; религиозно възпитание; работа с деца и младежи в неравностойно положение. Младежки дом – гр. Килифарево развива дейности в сферата на театралното изкуство, фолклорните и латиноамериканските танци, културното наследство, музейното дело, архитектурата и градоустройството.
Центърът за подкрепа за личностно развитие Общински детски комплекс ангажира целогодишно децата в училищна възраст с танц, български музикален фолклор, културно наследство, пеене, изобразително изкуство.
Професионален фолклорен ансамбъл "Искра" при Читалище "Искра 1986" - Велико Търново е създаден през 1960 година като любителска формация, а от 1989 година е с професионални изпълнители. В трупата участват 30 певици, оркестранти и танцьори. Спектаклите на ансамбъла се основават на дълбокото професионално познаване и обогатяване на българската фолклорна традиция, адаптирана за сценично представяне.
Сред събитията за любителско творчество се откроява Националният фестивал за детско-юношеско театрално изкуство "Малкият принц", който се провежда от 2007 г. в началото на май. Организатори са Община Велико Търново и Народно читалище „Извор – 1873” с. Самоводене. Фестивалът има за цел да стимулира театралното изкуство за деца и юноши и да предостави възможност за сценични изяви, творчески срещи и дискусии на театралните състави от страната. Участват детско-юношески театрални състави, школи и театрални студия към читалища, училища, детски комплекси, центрове за работа с деца, частни формации и др.
Националният фестивал на студентското театрално изкуство „Маска и тога“се провежда в края на април от 2017 г. в театралния салон на НЧ „Надежда 1869“, Лапидариума на Археологически музей – Велико Търново и Камерна зала на НЧ "Надежда 1869". Организатори са НЧ „Надежда 1869“ Велико Търново, Община Велико Търново, ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Фестивалът има конкурсен характер и цели да стимулира развитието на студентското театрално творчество, като се подпомогнат младите хора да открият и развият творческата си индивидуалност. Също така организаторите се стремят да разширят кръга на театралните публики и да се насърчи театралното творчество и неговите алтернативни форми в културния живот на България.
Националният фолклорен фестивал за любителски фолклорни клубове „Болярско Надиграване” се провежда от 2011 г. през април в Дворец на културата и спорта „Васил Левски”. Организатори са Сдружение „Търновска царица”, Сдружение Фолклорен ансамбъл „Победа” и Община Велико Търново. Конкурсът цели да популяризира, съхранява и насърчава развитието на българския танцов фолклор. Право на участие имат всички клубове и формации от страната, изучаващи български народни хора, независимо от възрастта.
Националният конкурс за вокално и танцово изкуство „Звезден сблъсък“ се провежда през декември от 2016 г. в Общински детски комплекс - Велико Търново. Организатори: СНЦ „Елита“ – Велико Търново, Община Велико Търново, СК „Етър Елит“. Събитието се стреми да допринесе за културен обмен, насърчаване и развитие на млади таланти от България.
Прегледът на ресурсите в сферата на читалищното дело и любителското творчество показва добре структурирана мрежа. Съществува висока степен на технологична обезпеченост на организацииите, която не е съпроводена винаги с качествено позициониране в публичното пространство. Налице са добри практики на партньорство между читалища и филморазпространители. Сравнително добре са развити дейностите, свързани с организирането на различни културни събития и уреждане на музейни сбирки. В количествен план липсват достатъчно празници, панаири и събори, на които да се демонстрира сплотяването на местната общност и популяризирането на идентичността й. Сред любителските художествено-творчески дейности преобладават танцовото изкуство и театърът. Сравнително по-слабо са развити литературата, музикалните формации и събития, съвременните форми на културно самоизразяване, като кино, радио, телевизия, компютърни игри, визуални изкуства и графичен дизайн. Все още липсват в достатъчна степен социални предприемачи, които да предложат инициативи, свързани с целия спектър от изкуства.
Особеностите на културното планиране в читалищата и любителското изкуство се изразява в следните особености:
0
-
културата се възприема като начин на живот, чрез който се осмисля свободното време и се придобиват знания, умения и компетенции, свързани с цялото разнообразие на художествено изразяване;
чрез дейностите се насърчава по-широк достъп до художествени и културни ценности;
културата се третира като реалност, която се развива и приобщава различни социални групи;
изкуствата се подпомагат като условие за увеличаване на други обществени блага – образование, солидарност, развитие на региона, опазване на природната среда и т.н.;
реализацията на културната политика изисква непрекъснато активно участие на по-широк кръг от граждани, за да реагира на динамиката на социалните промени;
заедно с това се нуждае от дистанциране спрямо преките участници в политическия процес;
политиките в сферата на любителското творчество са обвързани преобладаващо с публични институции, които се финансират на основата на държавен стандарт. С цел постигане на по-висока степен на ефективност, е необходима добре структурирана система на наблюдение и оценка на тяхната дейност. За частно финансираните културни оператори е препоръчителна подкрепата на проектен принцип;
дейностите са насочени преоблдаващо към укрепване на общности;
инвестициите в национални и международни поряви следва да се съобразяват приоритетно с интересите на местната общност;
любителското изкуство е сред най-ползотворните възможности за социалното развитие, чрез които се оформя обща идентичност и умения за диалог с универсални обществени ценности;
резултатите от мерките следва да укрепват културното разнообразие в най-широк смисъл – градска и селска култура, културно изразяване на различните възрастови и социални групи, в религиозен и етнически план, пречупен през фокуса на общочовешките ценности;
действията се фокусират приоритетно върху наследството, като основа на местна идентичност, върху която се гради информирано отношение спрямо съвременните културни процеси;
приоритетите в тази сфера са насочени към действия за осигуряване на културни блага на местните жители;
основна цел на културната политика в сферата на читалищното дело и любителското творчество следва да бъде подобряване на вътрешната реалност и инвестицията в общността;
творческите дейности, свързани със създаване на художествени продукти, се пречупват през насърчаване на любопитството и ангажираността към спектъра на изкуствата, културните и творческите индустрии;
управлението се съобразява в най-голяма степен с принципа на децентрализация и пряко предоставяне на ресурси;
проектното финансиране се фокусира преди всичко върху тестването на нови форми на културно и творческо изразяване, произтичащи от съвременните културни процеси;
на преден план е ангажиментът към иницииране на дейности;
реализира се със средствата на директно договаряне с мениджъри.
0
-
SWOTанализ
0
Общи характеристики
0
-
Стратегическо географско разположение - територията се намира в Централна Северна България, на почти равни разстояния от най-големите градове в страната – София, Варна, Бургас, Пловдив.
Отлична транспортна достъпност и много добре развита транспортна инфраструктура - обслужване с всички видове транспорт: пътен и железопътен; въздушен и воден (като област), с възможност за смяна на един вид транспорт с друг.
Река Янтра се влива на 60 км. в река Дунав при Свищов като гарантирана устойчива във времето „културна” връзка с Европа.
Демографски прираст в селските райони.
Съществуват два университета - Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, Национален военен университет „Васил Левски“.
Създадена е добре развита мрежа от професионални училища след 8 клас и професионални колежи.
Налице е добра интеграция на етническите групи.
Голям брой чужденци (англичани, французи, норвежци и др.) постоянно живеят в региона.
Съществуват 4 държавни културни института (МДТ „Константин Кисимов”, Национален музей на архитектурата”, филиал на Археологически институт и музей на БАН, къща-музей „Емилиян Станев”.
Развитието на пазара на труда в сферата на културата се характеризира с по-висок прираст от средните стойности за страната.
Развита е търговията и туристическите услуги.
Съществува добре организирана система от социални дейности и услуги.
Увеличава се делът на инвестициите в туризма и услугите.
Налице е положителни тенденции за засилване на взаимодействието на местната власт с културните институции и с неправителствения сектор.
Увеличено е финансирането на делегираните дейности от държавата – музеи, галерии, библиотеки и читалища.
Подобрена е комуникацията между администрацията и независимия културен сектор.
Подобрено е финансирането на съвременно изкуство.
Активизиран е културният обмен с градове от региона.
Общинската програма за финансиране на проекти, особено в сферата на визуалните и сценичните изкуства, се развива успешно.
Налице е увеличен брой на самонаемащи се творци и предприемачи.
Увеличава се финансирането на културни и художествени инициативи от външни източници.
Съществуват добри практики в координирани действия в организацията на културни събития на Община Велико Търново със съседните общини.
Съществуват добре уредени публични пространства за изложби и събития, популяризиращи различни жанрове във визуалните изкуства.
0
Наследство
1
-
Регионът притежава богато културно-историческо наследство с исторически и културни забележителности и артефакти, крепости, църкви, манастири.
Налице е висока културна стойност на отделните исторически пластове от Праисторията, Античността и особено на тези от Средновековието и от Възраждането, като една от най-ярките прояви на европейската народна архитектура и след Освобождението
Съществува ценно историческо и културно напластяване в резултат на сложен обмен от влияния и кръстопът между Изтока и Запада.
Налице е “Концепция за устойчиво развитие на Стария град”- формулира основните насоки за опазване ресурсите и културните ценности на архитектурно-музейните резервати, археологическите и архитектурно-строителните зони в старинните територии на град Велико Търново.
Съществуват три архитектурно-музейни резервата от национално значение – Царевец (патриаршески, дворцов и 4 манастирски комплекса, 23 църкви, 500 жилища), Момина крепост /Девинград/ (2 комплекса и др. паметници), Трапезица (17 църкви и др. паметници) и са регистрирани още - 688 паметника на културата от различна категория: национално значение (14), местно значение (24), ансамблово значение (82бр. обявени, 564 бр.декларирани).
Архитектурно-етнографският комплекс “Самоводска чаршия”.
Регистрирани са над 2000 единични културни ценности /паметника на културата с национално значение/ (близо 5% от всички в страната).
Съществува най-голямата концентрация на манастири в България („Търновската Света гора“) с около 15 манастира.
Функционират 22 музея.
Значително по-висок е интересът от страна на чуждестранните посетители на музеи и обекти в сравнение със средните за страната стойности.
Развиват се събитията, свързани с исторически възстановки.
Подсекторът на културното наследство се характеризира със стабилно функционираща институционална структура, добре уредени музейни експозиции и обекти и разнообразни събития.
Съществуват възможности за създаване на интересни маршрути – от тракийско време в подножието на Царевец през Възраждането – новото и най-новото време до съвременната епоха в западните квартали.
0
Визуални изкуства
0
-
Добре развити са традициите в архитектурата и визуалните изкуства.
0
Сценични изкуства
0
-
Добре развити са откритите пространства за представяне на сценични изкуства.
Налице e солидна традиция в провеждането на разнообразни фестивали за сценични изкуства.
Съществува засилена активност в представянето на сценични изкуства.
Развива се успешно партньорството с държавните културни институти и частни формации за сценични изкуства.
0
Книги
0
-
Съществува добре развита и функционираща библиотечна мрежа.
Библиотечният фонд се увеличава с над средните за страната стойности.
Читателската аудитория нараства с високи темпове.
Съществуват добри традиции в сферата на печата и издателската дейност.
Налице е висока наситеност в сравнение с останалите региони на страната на местни печатни издания.
0
Аудиовизия
0
-
През последните три години е увеличен броят на киносалоните.
Съществуват утвърдени събития за популяризиране на европейското кино и туристическия филм.
Съхранена е и се развива местна обществена медия – Общинско радио – Велико Търново.
В продължение на повече от тридесет години се осъществява единствен за страната от такъв мащаб аудиовизуален спектакъл „Звук и светлина“.
0
Читалища
0
-
Съществува добре развита читалищна мрежа.
Регистриран е относително голям брой членове на читалищата.
Читалищата имат много добри показатели в сферата на достъпа до интернет, функциониращи библиотеки и наличие на зали за представления.
Читалищата отчитат добри резултати в сферата на кино и видеопоказа, представянето и обсъждането на книги, честването на бележити годишнини и уредени музейни сбирки.
Силно развито е любителското творчество, особено в сферата на танцовото изкуство и театъра.
0
Общи характеристики
0
-
Сградният фонд и оборудването в него е остарял.
Ресурсите сред отделните групи население и по територия са неефективно и неравномерно разпределени.
Съществуват групи в социална изолация.
Липсва капацитет за управление на съвременната култура.
Липсва добро планиране на културните и художествени дейности.
Липсват достатъчно устойчиви връзки със съседни градове и региони.
Липсва баланс на инвестициите в културно наследство, традиционна култура и съвременно изкуство.
Ръстът на общинския бюджет в група „Култура“ в периода 2016-2018 г. е по-нисък в сравнение с общото му нарастване.
Липсва достатъчно активна и координирана комуникация между институциите в системата на общинската администрация.
Отсъства цялостна система за наблюдение на местната културна политика.
Работещите в сектора не са квалифицирани да работят в условията на съвременните информационни технологии, комуникации и пазарна среда.
Липсват възможности за допълнително обучение и квалификация в сектора, както и за учене през целия живот.
Частният сектор не участва активно във финансирането на културата.
Културното предприемачество не е достатъчно развито.
Недостатъчно е партньорството с образователната система – университети и училища.
Недостатъчна е квалификацията в сферата на културния мениджмънт и за реализацията на дългосрочни международни проекти.
Не се използва пълноценно академичния потенциал на града.
Забавено е изпълнението на инвестиционни проекти в културната инфраструктура по оперативните програми.
Недовършеният северен пътен възел с прилежащи мостови съоръжения не позволява пълноценно интегриране на частите на града с разнообразни условия за транспорт.
Част от инфраструктурата за култура и изкуства е трудно достъпна за хора със специални нужди.
Липсват паркинги, указателни табели и съпътстваща инфраструктура за достъпа до културни обекти.
Налице са слабости при планирането и изпълнението на градоустройствените дейности, особено в стария град.
Липсват достатъчно програми за финансиране на творци в сферата на литературата, визуалните и сценичните изкуства.
Отсъстват предприемачески умения сред творците.
Не са създадени достатъчно качествени интегрирани културни и туристически продукти.
Слабо партньорство на културния сектор с други области на общественото развитие.
Не е добра регулацията в планирането на културни събития.
Липсват качествено осмислени рекламни и маркетингови дейности за популяризиране на местната идентичност.
0
Наследство
0
-
Не се използва в достатъчна степен потенциалът на Арбанаси за създаване на качествен културно-туристически продукт.
Лисва достатъчна база за музейни експозиции.
Лошо е състоянието на къщата-музей П. Р. Славейков.
Голямо е текучеството на висококвалифицирани кадри, особено в системата на културното наследство.
Ръстът на посетители в музеите и обектите все още не е достигнал устойчиви положителни характеристики.
0
Визуални изкуства
0
-
Съществуват слабости в регулирането на визуалната среда.
Не са достатъчно пространствата на открито за излагане на произведения на художници.
Няма добра регулация в организацията на визуалната среда, свързана с разполагането на рекламни съоръжения, табели и конструкции.
0
Сценични изкуства
0
-
Държавният бюджет финансира в недостатъчна степен сценичните изкуства в сравнение със столицата и останалите региони на страната.
Не са достатъчно събитията за популяризирането на съвременното изкуство.
Амортизирана е базата за сценични изкуства, най-вече МДТ „К.Кисимов“.
Липсва подходяща зала с поне два качествени концертни рояла.
Сцените на НЧ "Искра", НЧ "Надежда 1869" и ОДК не са в добро състояние.
Не е довършен ремонтът на Летния театър.
Липсва разнообразие на събитията за сценични изкуства.
0
Книги
0
-
Базата за библиотека е остаряла и се намира в трудно комуникативен район на града.
Намалява потреблението на печатни издания.
Недостатъчно развита е системата за ползване на информационните технологии с цел насърчаване на четенето.
0
Аудиовизия
0
-
Силно доминират комерсиални филмови продукции в програмите на кинокомплексите.
Не са създадени подходящи условия за подпомагане на местни, национални и международни филмови проекти.
Липсват достатъчно качествени аудиовизуални продукти, представящи историята и постиженията на Велико Търново.
Недостатъчно са местата за наблюдение на спектакъла „Звук и светлина“.
0
Читалища
0
-
Базата на читалищата е амортизирана.
Не се използват в достатъчна степен възможностите в рамките на общината за популяризиране на любителските състави.
Липсват възможности за финансово подпомагане на любителски състави за участия във фестивали у нас и в чужбина.
Липсват системни мерки за подкрепа на културните и творческите индустрии.
0
Общи особености
0
-
Обявяването на Велико Търново за историческа и духовна столица на България ще повиши грижата на държавните институции към културата в града и ще делегира допълнителни отговорности на местната власт.
0
Наследство
0
-
Националният археологически институт и Държавният военноисторически архив са солидна основа за реализиране на надрегионални политики в сферата на културното наследство.
Историческата традиция на Търновската книжовна школа от Средновековието съдържа потенциал за популяризирането на историческото наследство и съвременните културни постижения на града.
0
Визуални изкуства
0
-
Съществуват голям брой високообразовани художници, особено с сферата на живописта, графиката, монументалната скулптура и религиозната живопис.
Налице са солидни възможности в сферата на традиционни занаяти.
Разнообразният профил на обучение в местните университети е добра основа за ангажиране на висококвалифицирани млади специалисти.
Архитектурните традиции дават възможност за добри инициативи в сферата на градоустройството и съчетаването на класически и съвременни решения.
0
Сценични изкуства
0
-
Съществува проектна готовност за изграждане на концертна зала и основна реконструкция на залата на
0
Читалища
0
-
Поддържането на читалищната мрежа противодейства на негативните процеси на обезлюдяване на малките населени места.
Съществува добър потенциал за популяризиране на региона чрез партньорство в реализацията на филмови продукции.
0
Общи особености
0
-
Намалява раждаемостта и населението в трудоспособна възраст.
Тенденцията за концентрацията на население и обществена активност в града води до обезлюдяването на селските райони.
Относително голямото влияние на геополитически фактори може да доведе до отлив на туристи от значими чуждестранни пазари.
Възможни са непредвидими природни и обществено-политически събития.
Намаляващият брой обучавани студенти може да доведе до сътресения в управлението и функционирането на университетите.
0
Наследство
0
-
Възможен е недостиг на финансиране за обезщетяване на собственици при изпълнение на по- важни инфраструктурни проекти.
Налице е опасност от комерсиализиране на някои туристически дестинации в района и превръщането им в зона за атракции.
Витализирането на културно-историческото наследство за целите на масови прояви може да навреди на обектите.
Слабостите в законовата уредба, свързана с културно-историческото наследство може да забави реализацията на големи инвестиционни проекти.
0
Визуални изкуства
0
-
Продължаващите процеси на централизация, особено в сферата на сценичните изкуства, могат да ограничат възможностите за функциониране на музикалните и театрални състави в общината.
Рестриктивната регулация практически ограничава посещенията на ученици от страната и от местните училища на културни обекти и събития.
0
Сценични изкуства
0
-
Недостиг на финансиране за изграждане на нова концертна зала може да отложи реализацията на проекта.
Липсата на добре организирана форма на управление на новата концертна зала може да доведе до проблеми във финансирането на дейности.
0
Читалища
0
-
Обезлюдяването на малките населени места съдържа реална заплаха от преустановяване на съществуването на някои читалища.
0
-
ВИЗИЯ,ЦЕЛИ, ПРИОРИТЕТИ И МЕРКИ
-
Визия
0
Проектът за Национална стратегия 2019-2029 разглежда културата като начин на живот, който изисква качество и разнообразие на предлаганото културно съдържание, за да може отделният гражданин да осмисли своето съществуване, включително и чрез участието си в нови форми на изразяване. В документа се формулира ясен ангажимент на държавата по отношение на подпомагане и развитие на културните процеси, на творческите индустрии и иновации, съгласно европейските и световни тенденции, така и по отношение съхраняване на традициите и българската национална идентичност. В този процес основна роля има творецът на художествени ценности като активен участник на създаване на съвременната култура. Визията в националния документ предвижда
0
създаване на нови и достъпни културни пространства, утвърждаване мястото на българската култура като част от общата европейска и световна култура на човечеството и превръщане на културата в стратегически ресурс за устойчиво социално и икономическо развитие.
В т. 15 от Приложението „Към все по-устойчив Съюз до 2030 г.“ - заключения на Съвета Европейският съюз от 9 април, 2019 г. се констатира, че конкурентоспособната сила на ЕС зависи от устойчивостта и здравето на неговите граждани и в този смисъл от осигуряването на ръководена от устойчивостта европейска рамка за образованието, науката, технологиите, научните изследвания, иновациите, цифровизацията, културата и спорта, които са предпоставки и фактори за изграждането на все по-устойчива икономика на ЕС и нейното интегриране в световните устойчиви вериги за създаване на стойност, за постигане на цели за устойчиво развитие (ЦУР).
В основните приоритети на ЕК в раздела, посветен на културата се изтъква,
0
че културата стои в същността на богатото наследство и история на Европа и играе важна роля в
0
подобряването на привлекателността на обектите и подчертаването на уникалната идентичност на определени дестинации.
0
Културата и творчеството са движещи сили и носители на иновации, както и важен източник за предприемачество. Културата е
0
ключов фактор за увеличаване на приходите от туризъм, като културният туризъм е един от най-големите и най-бързо развиващите се туристически сегменти в световен мащаб. Културата играе важна роля и в
0
насърчаването на социалното включване.
Областната стратегия за развитие залага на визия, която включва превръщане на областта в европейски регион с водеща роля на
0
индустриален, транспортно-логистичен, туристически, културен и образователен център, привлекателна за инвеститори, население и туристи, постигаща устойчиво и балансирано развитие на територията и осигуряваща сигурност, чиста и хармонична околна среда и добър жизнен стандарт. Същата визия е формулирана и в Общинския план за развитие на Велико Търново.
В процеса на подготовката на настоящата стратегия, консултациите със заинтересованите страни през април 2019 г. внесоха някои конкретни детайли. Те доведоха до следното определение:
0
За Велико Търново, като историческа и духовна столица на България, културата е приоритет, допринасящ за укрепване и популяризиране на българската национална идентичност като съставна част от европейските и световни постижения на цивилизацията. В културните политики ще се търси подобряване на достъпа до култура чрез постигане на хармонична връзка между историческото наследство и съвременните форми на творческо изразяване. Културата, заедно с творческите индустрии ще участва активно в постигането на устойчиво и интелигентно социално и икономическо развитие.
0
-
Анализ на приоритетите в стратегическите документи
0
трудно да се проследят процесите във вътрешносекторните и междусекторните взаимодействия с другите обществени системи, като образование, туризъм, младеж и спорт, социални дейности.
Стратегията за развитие на културата на Столична община през 2013-2023 г. тематизира функционални характеристики, свързани с културата, изкуствата, културните и творческите индустрии: достъп до култура; култура и човешки капитал; културно наследство на променящия се град; София – град на творческата икономика; равнопоставено участие в глобалните култури;
Към всеки от приоритетите са формулирани три задачи на хоризонтални политики на интервенция в сферата на образованието, инфраструктурата и иновациите. Независимо, че обхваща богатството и динамиката на взаимодействия в културните процеси, основно предизвикателство в случая е
0
структурирането на измерими и проверими индикатори.
Културната стратегия на Община Пловдив за 2014-2024 г. определя четири приоритета:
обогатяване на културната идентичност; ефективно образование в областта на културата;
културни и творчески индустрии; културен туризъм.
0
Така формулирани, приоритетите се фокусират преобладаващо върху икономическите характеристики и образованието. Макар и първи, приоритетът „обогатяване на културната идентичност“, обхваща твърде много сфери, които е трудно да бъдат измерени като напредък.
Стратегията за развитие на културата на Община Габрово предвижда реализацията на дейностите в седем сфери: привлекателна дестинация за съвременните изкуства; място за изява на независимата сцена; насърчаване на млади артисти в съвременните изкуства и култура; резиденции на млади артисти от цял свят; обучение по дизайн и културен мениджмънт; иновативни практики в сферата на промишления, текстилен дизайн и продължаване на традициите на занаятите; развитие като Столица на хумора и сатирата;
Направен е опит да се обхванат по хоризонтала и вертикала различните културни и творчески активности.
0
Липсата на достатъчно фокусирани цели и надеждни индикатори, възпрепятства удостоверяването на напредъка в мерките.
Общинският план за развитие на Велико Търново формулира основна стратегическа цел, свързана с постигане на икономически подем и подобряване на качеството на живот при комплексно и балансирано развитие на община Велико Търново. В тази връзка са изведени пет приоритета: устойчива икономика и регионална конкурентноспособност; устойчив туризъм; опазването на околната среда; подобряване на инфраструктурата и териториалното сближаване; постигане на висок жизнен стандарт.
Конкретизирането на целта за нуждите на Стратегията за развитие на културата във Велико Търново предполага,
0
освен развитие на качествен туристически продукт, балансираното му създаване и разпространение.
Целта за създаването на екологична среда със средствата на градоустройствени решения кореспондира с необходимостта за
0
децентрализация в създаването и разпространението на културата и изкуствата.
Целта за инфраструктурата и териториалното сближаване изисква адекватни мерки за
0
насърчаването на творческото самоизразяване на жителите на Велико Търново и гарантирането на достъп до култура и изкуства с особен фокус децата, младежите и уязвимите социални групи.
И накрая, целта за постигането на висок жизнен стандарт води след себе си необходимостта от мерки за
0
насърчаване на културните и творческите индустрии.
0
-
Предложения от консултациите
0
-
по-активната комуникация с гражданския сектор;
подобряването на регулацията в ползването на обществени пространства – изложбени зали, читалища, библиотеки за културни събития;
обособяването на Велико Търново като център на културен хъб в рамките на България и региона;
в трансгранично сътрудничество с Румъния, особено с оглед създаването на продукти, съобразени с потребностите на румънските туристи;
в сферата на културно-историческото наследство се предлагат редица конкретни стъпки, които да залегнат в по-краткосрочни планове за развитие на културата - запазване и ревитализиране на възрожденските църкви, построени от Колю Фичето;
да се запази обликът на Стария град и да се подобри неговият вид, като му се придадат нови функции и съдържание;
да се запази специфичния облик на Асенова махала;
да се разшири обхвата на обектите и паметниците, посещавани от туристите и увеличаване на ангажираните за целта музейни специалисти;
разработване на аудио-гидове, сайтове и мобилни приложения за музейните обекти и експозиции на български, английски, румънски и други езици;
разработване на цялостна система, с обща визия и дизайн, за информационни и указателни табели на и към културно-историческите обекти;
0
-
брандирането на най-значимите събития като част от местната специфика и идентичност;
подобряване на институционалния и експертен капацитет на ангажираните с организация на културни събития;
подобряване на системата на селекция в организираните фестивали;
разнообразяване на видовите и жанрови характеристики на събитията;
планиране на интригуващи съпътстващи събития и атракции, които да повишат популярността на Велико Търново;
включване на събитията в местния, националния и международен културен календар;
осмисляне и подобряване на визуалната идентичност на културните институти и събития.
0
Решението на Народното събрание от 12 април 2019 година за обявяване на Велико Търново за историческа и духовна столица на Република България. Непосредствен повод за това са честванията, посветени на 140-ата годишнина от приемането на Търновската конституция, чиито център беше Велико Търново. В обосновката се изтъква, че Велико Търново е неразривно свързан с дълбините на историята на нашите земи, а в духовните представи на българите цели седем столетия - от 1186 до 1879 г. В най-славния си период като столица на Второто българско царство, Търновград е сравняван по своето величие с Рим и Константинопол. Градът е мощен фактор в културните процеси в цяла православна Европа, а Търновската патриаршия
0
е най-голямото достижение в църковната ни история като народ. След Освобождението, най-важните актове на новата българска държава отново са свързани с Търново - приемането на първата Конституция, манифестът на княз Александър Батенберг за Съединението на Княжество България с Източна Румелия, обявяването на българската Независимост от цар Фердинанд“, гласят още мотивите. В тази връзка са обсъдени предварително две предложения. Първото предложение е свързано с
0
полагането на клетва в сградата на Учредителното събрание от 1879 година на депутатите от всяко новоизбрано Народно събрание. Второто предложение засяга
0
промяна на Конституцията, която да се допълни с текст, че градът е историческа и духовна столица на Република България.
0
-
Принципи на управление и съдържание на целите и приоритетите
0
-
участие на заинтересованите страни в процеса на предварителните консултации;
реалистичност спрямо местните възможности, нужди и перспективи за развитие;
интегриране на различни отговорни институции в системата на държавното управление, местната власт и участници в културните и артистични процеси;
диверсификация на ресурсите – предвижда се използването на различни инструменти: общински бюджет, целеви държавни помощи, основно върху Статута „Велико Търново – историческа и духовна столица на България“, оперативни програми, съгласно ИПГВР и други дарителски програми.
връзка с измерими и устойчиви показатели в европейската и националната статистика;
проверимост на резултатите.
0
Утвърждаване образа на Велико Търново като историческа и духовна столица на България, в средище, което укрепва и популяризира българската национална идентичност като съставна част от европейските и световни постижения на цивилизацията.
Оперативните цели се изразяват в:
Цел 1. Идентичност: Реализация на политики, които да експонират и интегрират богатото културно наследство и динамично настояще на региона, като важен източник на сплотяване на местната общност, със самочувствието на принадлежност към националните, европейски и световни достижения на цивилизацията.
Цел 2. Достъп: Подобряване на достъпа до култура и изкуство чрез инвестиции в инфраструктурата, качеството на живот и балансирано социално и икономическо развитие на отделните райони.
Цел 3. Творчество: Насърчаване на творческото участие във всички сфери на културата и изкуствата, като условие за пълноценно личностно развитие на гражданите на Велико Търново.
Цел 4. Развитие: Приобщаване на културата и изкуствата към иновациите чрез устойчиво партньорство с интелигентни бизнес инициативи, генериращи висока добавена стойност, с неправителствения сектор, с културните и творческите индустрии и туризма.
Така разпределени, целите кореспондират непосредствено с визията за развитие на културата и с действащите програмни документи за регионално и местно развитие: Областната стратегия за развитие, Общинския план за развитие и Интегрирания план за градско възстановяване и развитие (ИПГВР). Във всеки един от приоритетите се търси максимален обхват на подсекторите, обект на стратегията:
0
наследство, визуални изкуства, книги, сценични изкуства, аудиовизия и медии, читалища и любителско творчество. С цел по-голяма конкретност и реалистичност, изпълнението на мерките ще се проследява през няколко основни равнища:
0
-
институти, структури и организации, отговорни за изпълнението – техният обхват е съобразен с действащата структура на общинската администрация. При изпълнението на всички мерки, предвидени в стратегията, основна роля ще има ресорната общинска дирекция „Култура, туризъм и международни дейности“. В случай, че се наложат промени, отговорните институции и звена ще бъдат трансформирани съобразно правоприемниците им;
документи – съдържа описание на актовете, които регулират изпълнението на мерките;
времетраене – фиксира началото и края на планираните мерки;
резултати – указват очакваното състояние реализираните мерки;
показатели – включват измерими ефекти от политиките, чрез които се проследяват количествени характеристики, удостоверяващи ефектите;
източници на информация – проследяват начина, по който се удостоверяват постигнатите ефекти – НСИ, ИПГВР 2021-2027, отчети и др.
ресурси – в тях се залагат прогнози за необходимите финансови инструменти. В тези стойности не попадат приходите в местния бюджет под формата на трансфери чрез делегирани дейности от държавата. Предвижда се източниците на финансиране да бъдат поделени между общината, оперативните програми, целевите средства от държавния бюджет, съгласно статута „Велико Търново – историческа и духовна столица на България“ и други донорски програми;
0
-
КОНКРЕТИЗАЦИЯ НА ЦЕЛИТЕ, ПРИОРИТЕТНИ ОБЛАСТИ И МЕРКИ
-
ИДЕНТИЧНОСТ
0
-
Приоритетна област 1: Духът на България
0
-
Мярка 1: Актуализиране на символите на града в изпълнение на Решението на Народното събрание от 12 април 2019 г., в което Велико Търново се обявява за историческа и духовна столица на България“
0
-
Мярка 2: Изготвяне на Наредба на ОС и Статут в изпълнение на Решението на Народното събрание за обявяване на Велико Търново за историческа и духовна столица на Република България.
0
-
Мярка 3: Създаване, регулация и управление на официален общински културен календар.
0
-
Приоритетна област 2: Открити пространства
0
-
Мярка 1: Създаване на План за опазване и управление Историческо селище Велико Търново
0
-
Мярка 2: Подобряване на градоустройствената комуникация между ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" и Стария град
0
-
Мярка 3: Социализация на крайречната улица
0
-
Мярка 4: Подобряване на средата в Асеновия квартал и Арбанаси
0
-
Приоритетна област 3: Обновеното лице на града
0
-
Мярка 1: Планиране на инвестиции в ИПГВР 2021-2027
0
-
Мярка 2: Нова концертна зала и библиотека
0
-
Мярка 3: Разширяване на експозиционната площ на РИМ
0
-
Мярка 4: Поддържане на читалищната база.
0
-
Мярка 5: Подобряване на визуалните характеристики на градската среда.
0
-
ДОСТЪП
0
-
Приоритетна област 1: Публики
0
-
Мярка 1: Партньорство на културния сектор с образователните институции.
0
-
Мярка 2: Подобряване на информираността и комфорта на посетителите на културни обекти
0
-
Мярка 3: Приобщаване на хора в неравностойно положение към участие в културния живот
0
-
Приоритетна област 2: Нови територии за култура и изкуство
0
-
Мярка 1: Витализиране на културното наследство чрез възможности за събития на открито и за излагане на произведения на изкуството
0
-
Мярка 2: Изграждане на нови пространства за култура и изкуство в периферните райони.
0
-
Приоритетна област 3: Достъпни периферни зони
0
-
Мярка 1: Обогатяване на културния календар в малките населени места
0
-
Мярка 2: Улесняване на достъпа до събития в официалния културен календар на Велико Търново от селските райони в общината.
0
-
ТВОРЧЕСТВО
0
-
Приоритетна област 1: Творческа лаборатория
0
-
Мярка 1: Подпомагане на дейности в сферата на словесните, визуалните, музикалните и танцовите изкуства, експерименталните мултидисциплинарни проекти.
0
-
Мярка 2: Подкрепа за художествени творци от страната и чужбина
0
-
Приоритетна област 2: Традиция и съвременност
0
-
Мярка 1: Популяризиране на художественото, научното и архитектурното творчество на личности, свързани с Велико Търново и насърчаване на съвременното българско творчество в сферата на литературата, архитектурата
0
-
Мярка 2: Насърчаване на филмовата индустрия и популяризиране на българското и европейското филмово творчество
0
-
РАЗВИТИЕ
0
-
Приоритетна област 1: На картата на световните постижения
0
-
Мярка 1: Европейска столица на културата
0
-
Мярка 2: Световна столица на книгата в инициативата на ЮНЕСКО
0
-
Мярка 3: Културно-туристически маршрути
0
-
Мяркя 4: Сред Европейските културни наследства
0
-
Приоритетна област 2: Знание и иновации
0
-
Мярка 1: Програма за повишаване на квалификацията на ангажираните в сектора от Група "Култура"
0
-
Мярка 2: Създаване на Клъстер Велико Търново
0
-
Мярка 3: Богата и достъпна дигитална среда
0
-
Приоритетна област 3: Новото богатство
0
-
Мярка 1: Обогатяване на музейните и художествени експозиции
0
-
Мярка 2: Създаване и поддържане на електронен регистър на паметници и мемориални знаци, както и данни за нематериалното културно наследство в региона, актуализиране и обогатяване на информацията за забележителностите на Велико Търново
0
-
Мярка 3: Наблюдение и оценка на културните институти на територията на Община Велико Търново.
0
-
Мярка 4: Наблюдение и оценка на изпълнението на Стратегията.
Коментари към документа
МЕТОДОЛОГИЯ
Културата не е монолитна система, а сложна реалност, в която си противоборстват различни пластове: публично и частно, старо и ново, официално и неофициално, свое и чуждо, сериозно и смехово… Стратегията има сложната задача да отрази процесите в тях, да открои плодотворните тенденции и да ги насърчи в интерес на общото благо.Национални и европейски програми и институции за регистриране на данни