Община Велико Търново

Олтар на ранно-византийската базилика в местността Френкхисар, върху която е бил построен Богородичният манастир на Асеневци, бе открит от екипа на проф. Хитко Вачев. Проучванията на християнския комплекс, намиращ се под Балдуиновата кула във Велико Търново, продължават и през настоящия археологически сезон. Те стартираха в края на лятото на 2014 г.

Богородичният манастир и намиращата се под него базилика са сред най-значимите археологически открития във Велико Търново през последните години. По-рано днес кметът Даниел Панов и заместник-кметът Ганчо Карабаджаков посетиха разкопките. Пред тях проф. Вачев обясни, че базиликата е била 18 метра широка, а на дължина е достигала поне 30 метра. Смята се, че е строена в края на V век и е съществувала до VII век, след което е разрушена. Според археолога голяма е вероятността базиликата да е била епископска резиденция в града Зикидева, който съществувал през V-VI век на територията на Царевец и Момина крепост.

При разкопките на Богородичния манастир, построен върху ранновизантийската базилика, бяха локализирани близо 4000 фрагменти от стенописи. Част от тях се отнасят към първата половина на XIII век. Намерен бе и частично запазен надпис, в който се чете думата цар. Открити бяха 700 тесера – парченца от смалт, които са съставни части от патронната икона на храма, която е мозаечна и изобразява Света Богородица. Част от тях дори са златни. Локализирани са и няколко знатни погребения.

Находките дават основание на проф. Вачев и екипа му да смятат, че Богородичният манастир под Балдуиновата кула е един от най-представителните в столичния Търновград.

От писмените исторически извори е известно, че в района около Царевец са построени най-малко три манастира в култ към Божията майка - „Успение на Света Богородица“, „Света Богородица Темнишка“ и „Света Богородица Одигитрия”. Съществуването им е описано в житията на Теодосий Търновски и Ромил Видински, както и в „Похвално слово за патриарх Евтимий”, дело на Григорий Цамблак.