Община Велико Търново

Българската община е играла важна роля през различните исторически периоди от развитието на държавата. На 18 юни 1998 г. делегатите на третото Общо събрание на Националното сдружение на Общините в България имат амбиция за създаване на нова традиция в историята на българските общини, която да свързва местното самоуправление и вземат решение на 12 октомври да се отбелязва Деня на Българската община. Тази дата не е случайна, защото на този ден през 1882 г. в брой 117 на Държавен вестник е публикуван първия закон за общините и градското управление в държавата. Изложбата може да проследите на тази страница.

Държавен архив – Велико Търново ще отбележи Деня на Българската община с дигитална изложба,  която ще представи документи на една малка част от дейността на Търновската община за периода 1906-1944 г.  За съжаление богатият архив на Търновската община от преди Освобождението и до 1906 г., както и други български и турски докумeнти са унищожени от пожара в сградата на Общината на 18 дек. 1906 г.

Общинското управление във Велико Търново е учредено непосредствено след влизането на руските войски в града. Старата градска община, създадена през 1858 г. е закрита и на 25 юли 1877 г. руските власти сформират нова, като за първи кмет е назначен Георги Живков. Помещава се в сградата на стария турски конак и се ръководи от Общински съвет, в който влизат кмета, помощник - кмета и 6 души съветници (по-късно броят им се увеличава), с периодичност на заседанията  3-4 пъти месечно. Длъжностите на кмета и общинските съветници са изборни. В Протокол от  1916 г. на Търновския градски общински съвет се обсъжда и идеята за приемане на герб и печат на общината, изработени от художника Димитър Багрилов и официално приети през 1921 г.

В началото на XX век се бележи бърз растеж на градското население в България, което поражда проблеми, свързани с градоустройството, финансите и усъвършенстване структурите на общините. Тогава се поражда идеята за оформяне на единна национална общинска политика, постигната посредством взаимодействие между градските общини. Такива процеси възникват в европейските страни още в края на 19 век и водят до създаване на съюзи на градовете, първият от които възниква в Белгия. У нас този процес се заражда по-късно, поради малкия брой на големите градове и спецификата в работата на общинската администрация, която концентрира вниманието си върху овладяване на властта и контрол над населението. В края на юли 1915 г. по инициатива на столичния кмет Р. Радев е насрочен първият в страната Конгрес на градските общини, на който са поканени всички градски кметове. Учредителен конгрес на Съюза на българските градове е проведен  от 18 до 20 окт. 1925 г. Приет е Устав, според който Съюзът е доброволно обединение на градските общини на федеративен принцип и се създава с цел подпомагането им в ежедневната работа.  През  средата на ноември 1925 г.е официално регистриран. В документите на Търновската община от този период се откриват  Окръжни за избор на членове на Изпълнителния комитет и Бюрото на Съюза на българските градове, както и искане на писмено становище от Търновското градско общинско управление по важни за градските общини въпроси.

Изложбата показва документи, които разкриват основната функция на Търновската община да ръководи политическия, стопанския и културен живот на града. За да може да изпълнява това Общината борави с известни приходи, които се контролират и направляват чрез нейния бюджет. Тя е собственик на редица недвижими имоти, които се дават под наем чрез търгове. Като постъпления към бюджета спадат още събираните налози, данъци и такси, както и средствата от глоби, конфискации и обезщетения. Не са малко и приходите на Великотърновската община от дарения и завещания.  Има моменти, в които обаче бюджетът е недостатъчен за изпълнение на поставените цели и  тя е принудена да намира средства посредством заеми от държавата. В Протокол от 19 ян. 1907 г. на Градският общински съвет показва решението за  вземане на  заем от БНБ в размер на 100 хил. лв. за направата на изгорялата общинска сграда, а 1927 г. Градското общинско управление посредством Обявление уведомява гражданите, че ще вземе 10 млн. лв. от Търновската популярна банка за водоснабдяване, канализация и благоустрояване на града. От 1930 до 1939 г. Общинското градско управление активно работи за преуспяването на града. Могат да се видят документи, с които се отпускат обществени места за построяване на Телеграфо-пощенска служба, Борса на труда, сгради на Лесничейството и Инспекцията на държавните горски строежи.

Като орган на властта Общината развива и политическа дейност. Една от основните й задачи е провеждането на избори. Общината е мястото, където се изготвят избирателните списъци, определят се местата за провеждане на избора, избират се комисии за избирателните бюра.

Едно от основните задължения, за което тя отделя не малко средства от бюджета, е социалното  подпомагане. От протоколите на Общинския съвет се вижда, че той твърде често се занимава с въпросите за отпускане помощи за бедни и издръжка на подхвърлени деца. Такъв е случаят със сирака Димитър Търновски, който Общинския съвет освобождава от такса във Варненското морско машинно училище, осигурява му средства от общинския бюджет за облекло и с Протокол от 1929 г. решава да го изпрати и в чужбина да получи инженерно-електротехническо образование. Също така подпомага войнишки семейства и пострадали от природни бедствия. Земетресението от 1913 г. оставя много хора без домове и сред документите се открива Заповед, с която Общината отдава на предприемач работата по построяване на временни жилища.

Като административен орган на властта общината взема отношение и по развитието на местната индустрия. От документите е видно отпускането на места за строеж на индустриални предприятия, съдейства им да използват облагите на законите за насърчение на местната индустрия. Построени са фабрика за шевни конци, кожарска фабрика, общинска кланница.

Особено активна дейност развива Общината по отношение благоустрояването на града. Улиците се регулират и се осигурява направата им с калдъръм и блокчета. Изготвят се сведения за работата, която ще бъде извършена през съответната година.  Прокарват се водопровод и канализация, както казахме посредством заем, отпуснат от държавата. През 1919 г., със създаването на акционерно дружество "Царевец", започва и електрификацията на града, а през 1939 г. Търновския градски общински съвет решава да открие автобусна служба в града.

Образованието и  културата също търпят развитие. Строят се нови сгради за търновските училища. Общината отпуска място за построяването на Институт за слепи и Пансион за деца на железничари 1935 г. В следствие на молбата   на Плевенския областен лекар се задейства откриването на детски ясли в Търново. 1939 г. се провежда Първият областен селскостопански събор в града. Организирани са шествия на производителите от цялата Търновска община. Запазен е и богат снимков материал от събитието, дори има предложение от Националния кино институт – София да бъде заснето на филм.

Търновската община разгръща активна дейност за популяризиране на  културно- историческото минало на града. От една покана на кмета от 1930 г. става ясна  идеята за сформиране на комитет за написване историята на града. Потокът от туристи към града се засилва. Общината се заема с посрещането и развеждането им по историческите места - Царевец, Трапезица, Арбанаси. Възможностите за развлечение в града  стават с  годините все по-многобройни. Посетителите на страпорестолният град  са привлечени от красивата архитектура, музеи и забележителности, пръснати из калдаръмените улици. Благодарение на доброто общинско управление през годините Търново е съхранил българския дух и традиция, и се е превърнал в модерен европейски град.

Официалното отбелязване на 12 октомври ни помага не само да се върнем към родолюбивите дела на нашите предци, но и да осъзнаем демократичната роля на местните власти.