Община Велико Търново

село Райковци

 

Село Райковци е сгушено в полите на Стара планина, отстоящо на 100 метра, в страни от главен път ІІ-55 Велико Търново - Гурково  и на 32 километра от областния и общински център град Велико Търново. През селото преминава малка рекичка, която е един от притоците на река Янтра. На територията на кметско наместничество село Райковци се намира северната половина на прохода „Хаинбоаз”. Тук първенци са върховете „Дреновръх” - 869 метра надморска височина и „Белновръх” с 855 метра надморска височина. В състава на кметско наместничество село Райковци влизат още селата Бижовци, Бочковци, Виларе, Горановци, Димовци, Ивановци, Клъшка река, Лагерите, Мишеморков хан, Пирамидата, Русковци, Сеймените, Семковци, Цонковци и Цепераните. От тях пет вече са безлюдни. Общият брой население на село Райковци е 41 души,  от тях с постоянен адрес са 34 души. Общата площ на землището е 38 603 дка, от тях земеделски земи са 20 850 дка. и гори от 17 753 дка. Граници на селото са с кметско наместничество село Вонеща вода, община Гурково и община Трявна. Телефонният код на селото е 06118, а пощенския код е 5039.

 

 

В края на XVII и началото на XVIII век, прокудени от турския поробител и върлуващите епидемии, привлечени от величествената Стара планина тук се установяват първите заселници. Имената на Райковци и  повечето от съставните села получават наименованието си от името на първият заселник. Така се сформира Дишколската община, Дряновска околия с център село Райковци и 21 прилежащи махали, които постепенно се разрастват, като през 50-те години достигат максимум население от общо 2 300 души. Тук, в село Цепераните са живели известните хайдути Бойчо и Богдан, чийто живот е описан в книгата на краеведа Митю Н. Митев „Цеперанските хайдути”. В село Райковци през 1840 година се ражда първият български офицер и един от създателите на Българската войска след освобождението на България от турско робство Райчо Николов, признат за достойните си дела за национален герой, паднал единствена жертва при съединението на Княжество България с Източна Румелия. В село Райковци е издигнат бюст-паметник на героя, открита е музейна сбирка и монтирана паметна плоча на фасадната стена на кметството. През 1846 година под ръководството на ктитори и настоятелите Симеон Дъскарски и Колю Райковски, е построена църквата „Успение на Света Богородица” в село Райковци, а в последствие е включена в списъка на декларираните архитектурно-строителни паметници на културата. Иконостасът и стенописите са дело на прословутата Тревненска школа. През 1886 година е построена сграда съчетаваща училище и община. По късно се построяват училища и в селата Мишеморков хан, Семковци, Сеймените и Клъшка река. През 1937 година дъщерята на Райчо Николов дарява 10 000 лева за направа на ново училище, което през 1941 година започва да функционира като основно училище „Капитан Райчо Николов”.

По време на войните местното население е взело активно участие, като са взели участие над 60 души, а загинали са общо 37 души. Имената на убитите в Отечествената война са изписани на паметна плоча, монтирана на сградата на кметството в село Вонеща вода. През 1935 - 1936 година Райковци, Станчов хан и Фъревци са обединени в община Белица, Дряновска околия. През 1937 година Райковци отново е самостоятелна община. През 1946 година от Дряновска околия Райковци преминава към Велико Търново. През 1968 година Вонеща вода става община, а Райковци кметство към нея. През 1979 година Райковци преминава като кметство към селищна система на град Килифарево. През 1989 година община Килифарево се закрива и кметство село Райковци преминава към Община Велико Търново.

 

 

На територията на кметско наместничество село Райковци на 876 метра надморска височина се намира хижа Грамадлива. Тя е част от Националния спортен - туристически празник Ком - Емине. Включена е и в изградените туристически маршрути: 1/ хижа Грамадлива - село Райковци - село Белица - град Трявна / и 2/ хижа Грамадлива - местност Предела - село Кладни дял - махала Гърците - къща музей Филип Тотю - село Вонеща вода/. Районът на хижа Грамадлива има много природо-защитени обекти и исторически местности. В близост до езерото „Мандрата” се издига белокаменен паметник на руските войни, разузнавачи от Освободителната руско - турска война. Районът около него е облагороден. Има изграден кът за отдих с пейки, барбекю, чешма и добри условия за риболов. Районът на хижата е добро място за планински и спортен туризъм. Изградена е детска площадка, маркиран е полигон за спортно ориентиране и ски писта с влек.

 

 

Ежегодно в края на месец Август, когато е храмовия празник Успение Богородично в стар стил, се провежда традиционния събор - земляческа среща, на който се стичат много хора от всички краища на родината, за да се срещнат с близки и познати, с които от години не са се виждали. Срещите са вълнуващи, съчетани с музика и забавления и разбира се традиционния курбан за здраве от овче месо, приготвен в двора на църквата и осветен от местният свещеник. Преди, когато населението не е било така драстично намаляло се е практикувало „Коледуване” на Коледа и „Бабуване” на Бабин ден, отдавало се почит и на животните на „Силивистри”, правело се и молебен за дъжд в сушеви години на местност ”Гробчето”, където жителите на селото приготвяли курбан и начело със свещеника отправяли молитви за дъжд към Бога.  

Читалище „Надежда в село Райковци отваря врати 1928 година и развива широка читалищна дейност - изнасят се сценки и пиеси, организират се надпявания и надигравания, демонстрират се обичаи. Поради застаряване и значителен спад на броя живущи през 1997 година читалището е вече само спомен.