Община Велико Търново

 

   Село Плаково е разположено в Северна България. Намира се в Община Велико Търново, на 15 километра от общинския център по стария път за град Елена. Землището е 29,841 квадратни километра. Пощенският код е 5042, надморска височина  на територията на село Плаково е 399 метра.  За селото от град Велико Търново има три автобуса. Жителите наброяват 210 души, предимно пенсионери.

 

Според една легенда, по време на турското робство, близо до сегашното село Плаково, се намирало селище на име Киселчово, което по поредни набези на кърджалии е било опустошено. Оцелелите жители тръгнали към планината да търсят убежище и закрила, но мъката по изгубените домове и близки роднини била голяма и те вървели, плачели и така новото село било наречено Плаково. Първите къщи са построени в близост до реката, където днес е издигнат храм „Рождество Пресвета Богородица” и постепенно селото се разрастнало. По време на руско-турската освободителна война в къщата на хаджи Стою се намирал щабът на руските войски. В същата къща, която стои и до днес гост е бил Васил Левски.

 

Храмът „Рождество Пресвета Богородица” е паметник на културата. Осветен е през 1847 г. Строен е по предварително издаден турски ферман. Най-старият свещеник, за който има данни, че е служил в селото е бил Нейко Иерей, починал през 1794 г. на 104 годишна възраст и е погребан в Плаковския манастир. Следващи свещеници, които са служили до 1825 г. са били свещеник Хвърлю, свещеник Кирил и свещеник Върлаам. През 1826 г. за свещеник е ръкоположен Христо Стойчев, който е и инициатор за изграждането на новата църква. В годините, когато се е строял храмът уста Колю Фичето е строял църквата в Килифаревския манастир и камбанарията на Плаковския манастир. Вероятно той е ръководил и строежа на плаковската църква, защото всички орнаменти и украси, използвани в строежа са характерни за неговия стил. Иконостасът е дело на тревненски майстори. Иконите са авторски на Симеон Симеонов и зограф Досю Коюв от Трявна и Никола Илюв от Велико Търново. Последните двама иконописци са работили и в църквата на Килифаревския манастир. Към храма е съществувало и килийно училище от 1810 година.

 

Освен храмовия празник са се празнували и всички църковни празници на времето. Правени са водосвети на определени празници на специални оброчища - на Гергьов ден, на Свети Дух, на Петров ден. Празнували са се сирни и местни заговезни с гостуване у кръстника, мъжка сватба, Бабин ден и др. Читалище „Просвета” в селото е основано през 1873 г. по инициатива на местни учители. Разполагало с малка библиотека и театрална група. През 1933 година е основан четиригласен мъжки хор с диригент Минчо Стоев. От 1953 г. е преобразуван в женски хор за обработен фолклор, който съществува и до днес. В момента в читалището освен хора съществува и библиотека, която разполага със 7840 тома литература. Новата сграда на читалището е открита през 1966 г. Тя е двуетажна, разполага с библиотека, читалня, три кабинета, читалищен салон с 250 места и две гримьорни. Скътано в подножието на Балкана селото днес е приятно място за отдих в летните жеги, далеч от шумния град. Тук можете да се насладите на песента на славеите.